Книга втора, част първа, глава VII – 4

Тъпанар Дрънкар: Браво на Батар – всичко е изпипал! Системата му за проследяване сработва перфектно. Чешан подозира, че Безскрупулния е в опасност, ала се информира за нея твърде късно и в неподходящ момент, за да е в състояние да го извести. Безскрупулния не подозира нищо чак до последния момент. Затова се налага да бъде уведомен за случилото се от самия... Батар!...

Иван Бозуков (Хайван Торбалан)


4. Осуетеният заговор

Съгледвачът се вля в потока от минувачи, увеличавайки дистанцията си от търговеца на стотина дрома. Бе седмият посетител на града за днес (11 ешарбун), проследен от него от източната порта на Елдри до местоназначението си. Отначало, както пет от шестте до момента, вървеше по главната улица. Сетне – на около половин фандром от източната порта, през която тя се вливаше в града - сви вляво.

Да – каза си съгледвачът, като едва забележимо се подсмихна, - и тоя (всъщност третият за днес) явно се е запътил към спирка разпределителна...

За всеки случай го проследи до там, ала, както предположи, не се бе излъгал. Сетне – по-скоро по инерция, отколкото за да препотвърди онова, което и без това знаеше, че ще се случи - се отстрани в уличката, пресичаща пряката, в която т. нар. търговец бе завил. Както и предполагаше – не, както вече бе убеден, - онзи се забави в станалата му - на него, съгледвача – така добре позната двуетажна постройка около четвърт час. Сетне – отново сподирян от съгледвача - се върна на главната улица и продължи по нея още малко в посока вътрешността на града. После сви в дясно, а на петата пряка след поемането си по нея – вляво, след което, още на първата пряка – отново в дясно, за да похлопа на дворната порта на третата постройка вляво на тая съвсем невзрачна уличка.

Когато вратата пред т. нар. търговец се отвори, съгледвачът пое назад – към поста си на източната порта. Нямаше нужда да проверява (макар че щеше да го стори, разбира се), за да знае, че къщата, на чиято дворна врата непознатият бе похлопал, принадлежи на личната гвардия на великия съветник от Цингали Зинган Сорби.

* * *

Бе привечер на 11 ешарбун, когато Мейохи Акадо, един от заместниците на началника на градската стража в Елдри, изслуша доклада на дванадесетия за днес – и общо сто двадесет и шести от началото на проследяването на отсядащите в града на 1 ешарбун насам – съгледвач, кимна му и го отпрати с думите:

- Благодаря ти, Завел! Прекрати наблюдението! Узнах каквото ми трябваше.

Сетне плъзна поглед по книжата в ръката си и пое към кулата на градската стена, където за поредния му доклад го очакваше началникът му.

- Е? – осведоми се Батар още с влизането му.

- Проследените от четирите порти, настанени в постройки на личната гвардия на Сорби от 1 ешарбун насам, са общо 186, като всичките до един преди това са посетили – явно за да получат информацията за местоназначението си – двуетажната постройка на ул. Гамера, която впрочем, както знаете, също принадлежи на гвардията на Сорби – сбито докладва подчиненият.

- А известно ли е колцина са настанените в постройки на гвардията, да речем, за последния дял? – поинтересува се началникът на градската стража.

- Точно това е най-интересното и мисля, че в последна сметка изяснява всичко, потвърждавайки първоначалните ни подозрения – заяви Акадо.

- В смисъл? – подкани го да се изясни Батар.

- В смисъл, че освен редовните 1 257 щатни служители на гвардията по документи в принадлежащите й постройки в града няма настанени други хора – провъзгласи подчиненият му.

- Ндааа – провлече Батар, като стана от креслото си и почна да се разхожда. Колебанието му трая не повече от минута. Сетне наново устреми поглед към помощника си:

- Добре, Мей – реши накрая. – Ще ме изчакаш да напиша едно писмо, като още тази вечер трябва да потеглиш, за да го връчиш на човека, живеещ на адреса в Сьобор, на който ще те изпратя. Знаеш къде е Сьобор, нали?

- Да – потвърди помощникът му, - на разстояние слънце и половина, най-много две на север от Елдри.

- Именно, точно за същото село става въпрос – потвърди Батар. – при това трябва да занесеш писмото и да ми донесеш евентуалния отговор по възможно най-бързия начин.

- Да, господарю – отзова се Акадо.

Началникът на градската стража още веднъж пресече стаята в двете посоки. След това се върна на креслото си, взе един от листовете за писма, потопи перото в мастилницата и започна да пише.

* * *

Акадо пристигна в Сьобор призори на 13 ешарбун. Да, знаеше местонахождението на това селище, ала досега не бе идвал тук и, макар да пътуваше често, такава мизерия трудно можеше дори да си представи, камо ли да допуска, че наистина съществува! Улиците се бяха превърнали в блата от скорошните дъждове, а по тях се валяха всевъзможни боклуци и нечистотии.

Стигна до къщата, на чийто обитател трябваше да предаде писмото от Батар, когато от надвисналите облаци отново заваля тих напоителен дъжд, който обещаваше да е продължителен. Стопанинът бе млад човек, ала Акадо не пропусна да забележи, че несвойствено за възрастта му лицето му е доста угрижено. Той пое плика, набързо се здрависа с посетителя си, канейки го:

- Настанявайте се. Искате ли нещо за ядене?

- Не, нищо няма да ям, нито пък ще пия – бе категоричен новодошлият, сривайки се в едно кресло. – Единственото, от което имам нужда, е малко сън. Препускам без прекъсване вече 17 часа и това, наред с пороите и жаркото слънце помежду им, ме изтощи до крайност.

Едва изрекъл това, той широко се прозина, отметна глава назад и тутакси гръмко захърка.

В същото време домакинът отиде до претрупаната с всевъзможни неща маса, тръсна се в един от пръснатите край нея столове, запали светилника – както казахме, макар че почти се бе развиделило, вън бе доста мрачно, - отвори писмото и се зачете:

Драги Дирк! От Ирмидан насам по възможност избягвам да ти пиша, ала сега наистина е важно.

Вчера – писмото бе с дата 11 ешарбун – Зинган замина за Фиртуш, където, ако не знаеш, на 27 ешарбун ще се състои събрание на Съвета на двадесет и четирите, на което по предложение на някои от съветниците щял да се избира нов временно изпълняващ длъжността кирт до рулетката на 26 карбун следващия цикъл...

Не по повод заседанието обаче ти пиша. Пиша ти, за да поискам помощта ти.

От известно време – може би от дял или дори малко повече – насам Елдри почна да се пълни с подозрителни субекти, маскирани като търговци, занаятчии и обикновени поданици, които, както разбрах през последните няколко слънца, биват разквартирувани в принадлежащи на личната гвардия на Зинган постройки в града, без обаче присъствието им да бъде вписвано в актуалното състояние на регистъра на населението му. Хората, с които разполагам, са малко – едва 2 500 човека, а имам основания да подозирам, че през последния дял-дял и половина в Елдри са били разквартирувани минимум 8-10 хиляди от споменатите неидентифицирани субекти. Не ми е нужен същият брой хора, за да направя светкавичен обиск на принадлежащите на личната гвардия на Зинган постройки, но би било добре да имам на разположение общо поне 4-5 хиляди човека – ей така, за подсигуряване...

Та значи ти пиша, за да те помоля да ми изпратиш общо, да речем, 1 500-2 000 добре въоръжени и способни да се бият сносно членове на „Кумларите”. Ако си съгласен (ако прецениш, че не би било прекалено опасно за теб... – всъщност за нас), можеш да дойдеш заедно с първата групичка (ще пропускаме „Кумларите” в града и ще ги настаняваме в наши – на градската стража – постройки по съвсем същия начин, по който биват вкарвани в Елдри и разквартирувани в къщи на гвардията на Зинган споменатите неидентифицирани и невписани като гости на града лица...)

Сигурно и ти си мислиш същото, каквото и аз, а именно, че инициаторът на това тайно преселение към Елдри е старият ни познайник, дивият Сеян. Вероятно ще опита да завземе властта в града, а оттам и в цяло Цингали, самопровъзгласявайки се за велик съветник от тази барда по време на отсъствието на Зинган. Нямам представа нито кога, нито как възнамерява да действа, ала съм сигурен, че е той и че цели точно това...

Ще използвам времето, докато дойдеш – или, ако прецениш, че е прекалено опасно да го правиш, докато пристигне първата групичка (пращай ги по 200-300 в група), - за да опитам да разбера какво се подготвя всъщност, а също, разбира се, как, кога и от кого – Наистина ли от Сеян? – ще бъде извършено...

Това е. Предварително ти благодаря за помощта! Може би до скоро, а може би не съвсем!...

Гантрал вдигна поглед от писмото и, загледан в навъсеното небе и в кротко падащия от него дъжд, прецени, че колкото и бързо да активира мрежата си, първата групичка от въоръжени бойци за Елдри ще е екипирана и готова за път не по-рано от късния следобед на същото това слънце. Между временно забеляза, че гостът му се размърда:

- Какво – проломоти той, - готов ли е отговорът?

- Отговор няма да има – надигна се от стола Гантрал, - защото отговорът съм самият аз. Идвам с вас.

* * *

Чешан бе в първата група въоръжени бойци за Елдри – всичко 288 човека. Загледан в навъсеното небе, от което все така монотонно и непрестанно, както от сутринта, се сипеше ситен тих дъждец, той се намести по-удобно върху кумлара си и се замисли:

Велики Пош, възможно ли е това пътуване да има нещо общо със снабдяващия ме редовно със зурп мой повелител Сеян Гавеир Безскрупулния? И ако е свързано с него, застрашава ли по някакъв начин властта му?

Разбира се, нямаше как да знае това, пък и застъпникът му пред Гантрал Сетрам Габали отсъстваше от Сьобор. Не можеше да се каже, че не бе опитал – по заобиколен път, разбира се – да узнае нещичко за естеството на задачата им, ала поне до момента не бе научил за нея нищо, съвсем нищичко!

Все пак е добре – каза си, - че ще съм близо до Безскрупулния, така че като разбера – а аз възнамерявам по един или друг начин непременно да разбера - какво всъщност става, ще мога веднага да му докладвам!

* * *

Томел Гашат идваше на себе си бавно – ударът в тила му бе доста силен, - ала накрая все пак отвори очи, за да установи, че го бяха заключили вързан в някаква стая. Тогава човекът, седящ в стол до леглото, в което го бяха положили след довличането му дотук и когото едва що бе забелязал, констатира, че се е свестил. При това той стана и – без да му казва каквото и да било – излезе, като след малко се върна с някого, когото Гашат бе виждал само от разстояние, ала когото нямаше как да не познае. Бе началникът на градската стража Ламот Батар.

- И така – започна Батар, блъфирайки. – Знам всичко. Кажи ми само кога се предвижда да се случи и точно как възнамерявате да го направите.

- Кое? – с почти невинна нотка в гласа, която можеше да заблуди дори умел разпитвач, се осведоми вързаният. – Какво да се случи? Нищо не разбирам! Защо ме държите тук?! Пуснете ме веднага, ВЕД-НА-ГА!...

- По-спокойно, братле! – приближи се до него и положи ръка на рамото му началникът на градската стража. – Кажи ми това, което, както ти споменах, и без това знам, и ще те пусна да си ходиш по живо-по здраво, като дори – ако желаеш – ще ти помогна да напуснеш града малко преди веселбата да започне...

- Нямам ни най-малка представа за какво говорите – изгледа го с не съвсем умело имитирано неразбиране в погледа Гашат, - пък и да знаех, щом и без това сте осведомен за въпросното нещо – каквото и да е то, - защо да ви го казвам?!

- Ееех, жалко! – изгледа го със съжаление Батар. – Надявах се да избегнем професионалния разпит, ала уви!...

Сетне, сподирян от погледа на вързания, в който най-накрая бе проблеснало нещо като страх, се отправи към вратата.

Велики Пош – простена вътрешно арестантът, - но аз наистина не знам нищо, съвсем нищичко, с изключение на онова, което правя – просто да разпределям пристигащите Пош знае откъде и защо по предварително изготвената схема, която преди дял и половина ми даде непознатият, легитимирал се пред мен като служител на личната гвардия на Сорби?!

* * *

Не оставяха следи, ала болеше – болеше много. Накрая той им каза онова, което знаеше и, колкото и странно да бе, те наистина му повярваха – или поне така изглеждаше – и дори го пуснаха да прави същото онова нещо, за което ги бе известил! Щяха да го наблюдават, естествено, както впрочем и хората, които разквартируваше, ала..., ала Гашат и без това не възнамеряваше да оповестява за травматичното си преживяване в къщата, в която го бяха задържали, след като, излизайки от постройката на ул. Гамера, където работеше, и тръгвайки по улицата, бе ударен жестоко в главата и отвлечен в несвяст...

* * *

- Знаех си, че зад цялата тая щуротия не може да не стои Сеян! – заяви Батар, отпивайки от калепа си.

- Да не се усети?! – изрази опасенията си Гантрал. Бе 17 ешарбун и още от пристигането си преди две слънца с първата въоръжена група бе удобно настанен в личните покои на началника на градската стража.

- Няма как – усмихна се Батар. – Пипаме толкова внимателно, че би трябвало да е същински магьосник, за да установи, че нещо в привидно отлично изпипания му план не е в ред. Маскираните като търговци стражи, които вчера и завчера говореха с влизащите в града и от четирите му порти, бяха изрично инструктирани и не вярвам да стане засечка...

- Трябва да се благодарим на късмета си, все пак – напомни му ръководителят на Кумларите.

- Безспорно – кимна предводителят на градската стража. – Ако нямахме шанса да засечем куриера от Фидар (Фидар бе средноголям град с около 100 000 жители, разположен на петдесетина фандрома на юг-югоизток от Елдри) малко преди влизането му в града, и досега нямаше да знаем почти нищо нито за часа на метежа, нито за датата, за която е планиран!

- Значи операцията е била планирана за полунощ на 19 срещу 20 ешарбун? – повтори съобщената му по-рано от Батар информация Гантрал, загледан навън, където прииждащите откъм юг тъмни облаци обещаваха скоро да скрият прежурящото обедно слънце.

- Да – потвърди предводителят на градската стража. – В изпратеното от главатаря на разквартируваните в Елдри наемници от Фидар писмо Жамет Кумсар пишеше, че точно в полунощ на 19 срещу 20 ешарбун 7 000 от общо 12 500-те добре въоръжени воини трябва да обкръжат двореца, 3 000 – да неутрализират градската стража, а 2 500 – да превземат сградата на законодателното събрание...

- Ясно – кимна Гантрал. – А куриерът, той наш ли е?

- Наш е, разбира се – усмихна се Батар. – Стоте хиляди зифара, които получи от нас и обещанието за още милион, както и няколко заплахи, отправени по подходящ начин, нямаше как да не свършат работа.

- А как ще процедираме? – осведоми се ръководителят на Кумларите. – Ще ги изчакаме да напуснат леговищата си и ще ги изловим по улиците или как?...

- Ами! – махна с ръка Батар. – Далеч по-просто. Още към 10 вечерта ще обкръжим постройките на личната гвардия на Зинган и ще ги задържим току преди да са потеглили...

- Добре измислено – съгласи се Гантрал, сепнат от мощната гръмотевица, която точно в този момент избумтя нейде в далечината и загледан в закрилите тъкмо сега слънцето тежки дъждовни облаци.

- Ще вали много – предположи той.

- Едва ли ще е толкова много, колкото градушката, която ще се изсипе връз главата на тоя ненормалник Сеян! – усмихна се Батар и блажено отпи от калепа си.

* * *

Две слънца по-късно Чешан се разхождаше из Елдри в напразните си – поне засега – опити да разбере нещо за естеството на предстоящата операция, когато бе настигнат от един от своите колеги, разквартируван в същата къща, в която и самият той - млад мъж на име Ягер.

- Предполагах, че ще се шляеш някъде из града – задъхано проломоти Ягер.

- Какво друго да правя, след като нямам ни най-малка представа за какво, Пош да го вземе, сме тук! – недоволно изръмжа Чешан. – Когато попитам великия ни предводител Дирк, получавам само изсумтявания, придружени с подозрителни погледи, и нищо не значещото:

Когато му дойде времето, ще разбереш.

- Е, Чешан, времето дойде – радостно оповести колегата му. – Тази вечер ще ловим метежници!...

И той му разказа всичко, което знаеше и което всъщност се свеждаше до нареждането между 8 и 9 вечерта по разработена от Гантрал схема, съставена в зависимост от местоположението на къщите, в които воините му бяха разквартирувани, те да ги напуснат и всяка група да се отправи към определена постройка, за да задържи в нея до второ нареждане всички, които се намират там.

Значи, точно както предполагах, се готви нещо срещу Безскрупулния! – каза си Чешан. – Той обаче е златна кокошка и не бива да го губя – или да губя благоволението му, в зависимост от случая – така лесно. Следователно, ще трябва да го предупредя...

- Чудесно, Ягер – усмихна се Чешан, поглеждайки към закриваното сегиз-тогиз от разпарцалени облаци следобедно слънце. – Ще се поразходя още малко и ще дойда час-два преди веселбата да започне. В същото време съобразяваше:

Сега е към 3. Ще трябва незабелязано от скапаните си колеги да вляза в двореца, за да известя Гавеир. При това тая работа трябва да стане възможно най-бързо. Порцийката си зурп ще взема при него – както обикновено става, - пък и, освен ако той не реши нещо друго, макар да не вярвам да го стори, нужен съм му като агент, трябва да имам достатъчно време да се завърна в къщата, в която съм разквартируван, преди началото на операцията...

Насочвайки се към центъра на града, той махна на Ягер и забърза, сподирян от разсеяния му – и, следователно, лишен от каквато и да било подозрителност - поглед.

* * *

Наближаваше 10 вечерта на 19 ешарбун, когато групата на Чешан, наброяваща двадесетина човека, навлезе в една малка уличка. Той не бе успял да предупреди Гавеир за готвещата се срещу хората му акция, тъй като, когато се раздели с Ягер и пое към центъра на Елдри, бе пресрещнат от групичка свои колеги и щеше да е прекалено подозрително, ако не тръгнеше с тях за по чашка калеп. Чашката калеп се проточи до малко след 7 и след това, разбира се, вече нямаше време да опитва да проникне в двореца преди началото на операцията.

Възползвайки се от мрака – вечерта бе облачна, макар че не валеше, - Чешан незабелязано се шмугна в една пряка на уличката, по която вървяха, от където след няколко завоя се озова на главната улица и забърза към двореца. Когато пристигна там, минаваше 10.30, а в далечината почваха да боботят гръмотевици.

* * *

Тази вечер, впрочем както рядко му се случваше напоследък, Сеян Гавеир Безскрупулния бе сам... – сам с чашката си калеп, разбира се, която бе вече седмата за това решително (може би най-решителното в живота му) слънце. През изминалите две седмици не бе минавало и слънце без в канцеларията му да акостира някой затворник, който предварително си бе набелязал и който след това да бе напускал посрамен от извършеното с него блудство. Не и днес обаче – не и тази вечер. Тя бе съвсем, съвсем специална, толкова специална, че дори вече почти седемте чаши калеп не бяха в състояние да спрат треперенето на ръцете на заместник-предводителя на личната гвардия на Зинган Сорби.

Когато допи чашата си, Гавеир погледна часовника си, установявайки, че времето тече бавно, прекалено бавно, убийствено бавно – бе едва 10.30!

Тогава в прозореца проблесна мълния, а няколко секунди след това в далечината избумтя гръмотевица. Неспособен да стои повече на едно място, той стана и, заваляйки се леко, почна да кръстосва стаята...

Почукването на вратата бе едва доловимо, ала Гавеир веднага го чу, въпреки боботенето на поредната далечна гръмотевица.

- Да? – извика, инстинктивно отправяйки се към вратата.

Бе Гамея.

- Имате посетител – извести го тя.

- Нали ти казах тази вечер да не пускаш никого – НИ-КО-ГО! – тросна й се той, насочвайки се заплашително към нея.

- Чешан е – изпревари евентуалното продължение на тирадата му тя.

- Чешан ли?! – искрено се изненада той. – По това време?!

- При това настоява, че имал да ви каже нещо от изключителна важност – потвърди тя.

- Нека влезе – склони Гавеир, отправяйки се към мястото си. – Но преди това ми налей чаша калеп...

Чешан бе въведен в кабинета на Гавеир около 11 без четвърт, при което Безскрупулния го изгледа кръвнишки:

- Как смееш да ми се явяваш по това време, гнидо такава! – прогърмя гласът на домакина.

- Ам-м-м-и а-а-а-аз-з-з п-п-п-ред-д-д-полож-ж-ж-их... – запелтечи посетителят.

- Сядай и Пош да ти е на помощ, ако онова, което имаш да ми съобщиш, не е от наистина, ама наистина първостепенна важност! – изкомандва Гавеир, преполовявайки калепа си...

И точно в този момент на вратата отново се почука. Бе току-що излязлата, след като бе въвела Чешан, Гамея.

- Сега пък какво има?! – още повече се вбеси Безскрупулния.

- Началникът на градската стража Ламот Батар – побърза да докладва момичето. – Казва, че ако не го пуснете, ще нахлуе с войници!

- К-к-к-ак-к-к-вооо?!! – изпелтечи Гавеир, а очите му се наляха с кръв. – Да нахлуе с войници ли?!

Сетне, явно внезапно споходен от някаква щастлива мисъл, рязко омекна.

- Всъщност, защо пък не! – цъфна на устата му пиянска усмивка. – Въведи го!

Прецени, че ще може да отпрати Батар преди единадесет и половина, когато Кумсар трябваше да му докладва за готовността на наемниците си да обкръжат двореца. Бяха се разделили малко преди 8, когато онзи бе тръгнал да организира операцията по разпределянето на воините си и изпращането им насам.

Между временно съвсем бе забравил за стоящия и треперещ от глад за зурп нещастник пред себе си. Фиксирайки го със замъгления си от калепа поглед, все пак нямаше как да не отгатне изписаната по лицето му нужда. При това отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади малко пакетче и го плъзна към госта си.

- На! – ухили се. – Пръждосвай се в зурпландия докато проведа един важен разговор!

- Н-н-н-о, г-г-г-осп-госп... – понечи да възрази Чешан, ала се оказа, че време за повече просто няма, тъй като точно в този момент Гамея въведе началника на градската стража.

- Охо, тоя път не е затворник, Безскрупулни! – развеселен констатира Батар, поглеждайки към Чешан (явно намекваше за хомосексуалността на Гавеир и за дивашкия начин, по който я задоволяваше). – Тоя път е само взурпиран нещастник! Няма що, напредваме, а!...

- Както и вие, надявам се, г-н Батар – допи калепа си Гавеир, като в пиянския му поглед се появи отсянка от подигравка.

- Аз какво? – учтиво запита Батар, тръшвайки се на един от пръснатите из кабинета столове.

- И вие напредвате, казвам – заяви Гавеир, изпразвайки чашата си, а подигравката в погледа му стана явна. – Какво ще кажете за чашка калепец? – уригвайки се се осведоми той.

- Смятам да пропусна – загадъчно се усмихна Батар. - Тази нощ ми предстои доста работа, както, впрочем, и на вас.

Нещо жегна Гавеир под лъжичката, ала той положи максимални усилия да скрие безпокойството си. Напротив: играещата върху устните му пиянска усмивчица се разшири още повече.

В същото време примрелият от глад за зурп Чешан, установявайки с някакво тъпо удивление, че, поне що се отнася до Безскрупулния, всичко е загубено, нетърпеливо бе разпечатал пакетчето зурп и, изсипвайки съдържанието му върху езика си, бе поел към зурпландия...

- Да ми предстои работа през тази нощ ли? – тъкмо питаше Гавеир. – На мен?

- На вас, а също и на мен – кимна Батар. – А, и на още един човек – небрежно, сякаш едва сега му бе хрумнало, подметна той... – и на Жамет Кумсар от Фидар, ако го познавате, разбира се...

При тези му думи Гавеир изстина, усмивката му се превърна в озъбена гримаса, а очите му рязко се разшириха, ставайки големи като чинии. Не бе способен да каже нищо, а алкохолът в стомаха му внезапно се бе разбунтувал.

- Да – наслаждаваше се на проумяването му Батар, - 12 500 наемници, задържани всичките до един в къщи на гвардията на Зинган! Когато се завърне и му докладвам за това, то едва ли ще му хареса!

В същия миг, прорязан от остра болка в стомаха, Гавеир се преви одве. Всичко бе свършило – окончателно, безвъзвратно и без каквато и да било надежда за спасение.

- А вие, г-н Безскрупулен, както и късният ви гост – продължи Батар, като изгледа със снизхождение потопения във вълшебството на зурпа Чешан, – ще трябва да ме придружите. Осигурил съм ви солиден ескорт от 30 човека и тази нощ ще приспите в една от кулите на градската стена. При това само от вас зависи дали ще се наложи да бъдете оковавани...

Чешан, естествено, отлично разбираше какво се случва. Не – бе го проумял още в самото начало, ала тогава гладът му за зурп бе бил толкова опустошителен, че едва сега, па макар и в епицентъра на пътешествието си в зурпландия, започна да схваща чудовищните, по всяка вероятност дори смъртоносни последици за себе си от случващото се.

Ееех – тежко въздъхна той, - защо ли още в самото начало не уведомих Гавеир за Батар?! Да, вярно, не познавам началника на градската стража лично, ала още от самото начало – какво ти, още от самото му внедряване в личната гвардия на Зинган – знаех, че е агент на проклетите „Кумлари”, в дън земя да се затрият дано!

При това в този миг, в мига, когато осъзна всичко това, пък било и блажено витаещ из шеметните селения на зурпа, започна горчиво да се смее с глух, гъргорещ смях, а изгубилият контрол над себе си Сеян, въпреки ненадейно пронизалата го в стомаха болка, положи неистови усилия да се изтръгне от алкохолното си опиянение и скочи от креслото си с явното намерение да се нахвърли върху Батар. Реакциите му обаче бяха прекалено забавени от изпития калеп и само лекият юмручен удар на началника на градската стража в гърдите бе достатъчен да го принуди да се килне на една страна, а сетне да се срине на земята и, давейки се, да започне да повръща...

Спущено на 26 юни 2015. Точно след седмица очаквайте края на глава VII от книга втора.


Назад към част 3 на глава VII от книга втора

Напред към края на глава VII от книга втора

Към анонса на книгата

Към съдържанието й

Към предговора от автора й

Към важните понятия в нея

Към политико-географската карта на континента Тингано

Към географската карта на континента Абдала

Към действащите лица в книгата

Към заглавната й страница

Към пълния й текст до момента

Към началната страница на сайта