Предговор от автора
И така: да поемаме на пътешествие през един свят, който, когато за пръв път го съглеждаме през очите на един най-обикновен космически затворник, вече е започнал да се променя по един твърде драматичен – и затова много важен – начин, ала, разбира се, не и непременно за добро...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
В никакъв случай не посягайте към тази книга:
Здравейте!
Казвам се Иван Бозуков, но ще публикувам този том – както и (евентуално) останалите два след него – и под псевдонима Хайван Торбалан, тъй като последният ми се вижда особено подходящ за такъв тип писания.
Името на цялата книга е Скрижалите на Арунда. Тя обаче се състои от три тома, а именно, както следва:
Написан е само първият том, който и ще бъде публикуван тук в интервала 3 януари 2014 – 18 март 2016. Останалите два тома на проектотрилогията са достатъчно избистрени в съзнанието на автора, за да твърди същият с висока степен на сигурност, че има голяма вероятност първият от тях да е готов в края на лятото на 2016, а вторият – 2-3 години по-късно.
И така. Искам да ви призная, че нито съм, нито възнамерявам да ставам писател. Да, писането ми харесва, но под формата на хоби. Иначе съм учител (една прекрасна професия) и единственото ефективно време за писане/редактиране, което ми остава, са лятната и – донякъде – новогодишната ваканции.
Сигурно се интересувате как се роди идеята за тази книга. Ако е така, предлагам да затворите очи и да се пренесете във времето преди почти две години и половина, а именно някъде около 11 вечерта на 31 август 2011.
Бях си пуснал радио Хоризонт, по което точно тогава вървеше някаква класическа музика. Не разбирам класическата музика. Не, не мога да кажа, че не ми харесва, по простата причина, че не ми прави никакво, ама абсолютно никакво впечатление. Единственото, което правя, колчем чуя звуците на такава, е да започна, както го наричам, да витая из облаците на въображението си.
И точно по време на едно такова мое витаене из облаците на въображението ми се роди идеята, довела до написването на първия том от тази книга. Казвам обаче именно идеята, довела до написването му, а не концепцията за самата книга.
И така. Идеята за онова, което ме вдъхнови да напиша първия том от Скрижалите на Арунда, за първи път ме споходи под формата на желание за написване на разказ – да, тъкмо разказ – за космически затворник, който попада на необитаема планета и умира там. Точно това – а именно разказ – започнах да пиша същата оная късна вечер на 31 август 2011 и така се появи първата глава от Преди войната, а, погледнато в перспектива, и, надявам се, от Скрижалите на Арунда.
Това беше просто едно, ако позволите да се изразя така, деконтекстуализирано писание.
Добре де – казах си, - ама защо всъщност този човек (космическият затворник имам предвид) скоропостижно да умира на планетата, на която неочаквано се е озовал, защо тя да е необитаема и защо, по дяволите, той да не изживее там приключения, на които да се наслаждавам, описвайки ги?
И ето, през следващото лято – а именно това на 2012 – дописах първата част от първата книга на Преди войната. Знаех, разбира се, че тази част е абсолютно неподходяща за публикуване поради обстоятелството, че изглеждаше като (защото бе точно това) фрагмент от нещо незавършено. И тогава сериозно се замислих дали пък да не ударя през просото, опитвайки да сътворя нещо като книга, а не просто разказ или повест.
И ето, дойде късната пролет на 2013, когато концепцията за Скрижалите на Арунда не просто ме връхлетя, а направо ме обсеби.
Втората и третата части от книга първа и цялата книга втора написах в интервала между 29 юни и 25 август 2013. Концепцията вече ми бе напълно ясна. Единственото, което правех, бе да оставям пръстите си да летят по клавиатурата, следейки само описваните събития да се случват в строго определена хронологична последователност.
Тази книга изразява онова, което наричам тъмната половина от мен. Тя е написана в духа на класическата сериозност. Както ще установите обаче, ако решите да почнете да я четете, в нея са нарушени доста от класическите правила за писане на романи, като напр.:
Това, което опитах да сторя в Преди войната, бе просто да сътворя свят – нищо повече, нищо по-малко. Исках този свят да не е прекалено фантасмагоричен (макар по презумпция да се оказа фантастичен), нито пък да представя човека като нещо много по-различно от това, което последният е в действителност.
Не мислете обаче, че зад редовете на Преди войната се крие някаква конкретна философска концепция, защото изобщо не е така. Нещо повече: напълно съзнателно си поставих за цел в книгата да няма нито грам философия, а всичко в нея да е само и единствено случване, динамика, действие.
Защо постъпих така ли? – По две причини, а именно следните:
Убеден съм, че не е така. Нищо не ми подсказва, че животът не е абсурден. При това, разбира се, живеенето по всяка вероятност е абсурдно занимание независимо дали го смятаме за такова или не!
Та тъкмо тая абсурдност на живеенето и на всичко, свързано с него, съм се опитал да илюстрирам в първия том на Скрижалите... и – евентуално – ще продължавам да се стремя да го правя и в останалите два тома. Всяко теоретизиране би било форма на бягство към някакъв – без значение какъв – смисъл, а намерението ми по отношение на споменатото произведение бе – и си остава – тъкмо обратното – проникване зад булото на, да го наречем така, съзнателното изопачаване на света посредством серийно производство на калъпи, в които той да бъде систематично напъхван и сплескван до пихтия от тривиална самопонятност. При това едно такова проникване едва ли е възможно инак, освен посредством гмурване в океана на чистото случване...
Философстването предполага нуждата да спреш (не само – а понякога и изобщо не – във физическия смисъл на думата), някак да се отстраниш от гмежта на света и да обърнеш взор към нещо в себе си. В Преди войната се стремя да правя точно обратното. Оставям героите си затънали до гуша в собствените си (сиреч във въобразените от мен) глупости и просто разказвам съдбите им такива, каквито те се случват в съзнанието ми – нищо повече.
А сега малко за това защо реших да публикувам Преди войната не на хартия, а в интернет сайт, при това, ако позволите да се изразя така, в сайт от чисто текстов тип. Причините, стоящи в основата на това мое решение, са следните:
Накратко казано, публикуването на Преди войната на изцяло любителски начала ме освобождава от каквито и да е ангажименти към когото и да било, с изключение на задълженията спрямо евентуалните читатели, които ще поема тук и които се задължавам да спазя, естествено.
А сега ето малко и за самата книга. Както ще проличи още от първата й страница, тя е приключенска с уклон към четиво на ужасите. Жанрът й е фантастика, макар на моменти да прозират, съвсем бегло обаче, и елементи на фентъзи. При това бързам да разочаровам любителите на фентъзи романите, подчертавайки, че в Преди войната няма нито грам магия и че в следващите два тома на Скрижалите... не се очертава да е по-различно. Преди войната обаче не е написана и в духа на научната фантастика, а се разполага в полето на това, което ще нарека псевдо-история.
Какво имам предвид под термина псевдо-история ли? – Просто потапяне в духа на определено действително налично историческо време в условия на тотална подмяна на фактите. Историята си е съвсем същата – в случая (предимно) тази на времето по ръба между Античността и Средновековието, - но тя бива пренесена в свят, който изцяло е продукт на авторовото въображение.
Обективно погледнато, Преди войната е интересна книга. Твърдя го не защото съм неин автор – или поне не само за това. Тя въвлича читателя в шеметна вихрушка от ситуации и събития с относително плътна вътрешна логика, случващи се паралелно в два коренно различни по степента на развитието си, ала не и в нравствено отношение свята. Единият от тях – т. нар. несъпоставимо по-неразвит – решително преобладава. Другият – свръх-развитият в техническо отношение свят – се мержелее нейде в периферията... – поне в рамките на Преди войната. По-нататък в Скрижалите... нещата в това отношение ще се променят в полза на последния, но това ще се случи на един доста по-късен етап – едва в третия том от трилогията – и затова тази (евентуална) промяна няма да ме интересува тук.
Преди войната изправя читателя пред няколко загадки, на две от които – а именно на въпросите що е това двигател на абдалиански кораб и какво всъщност представляват т. нар. Скрижали на Арунда – разкрива част от отговора. Потапя ни в свят, доминиран от силни страсти и слаби задръжки, и, разбира се, неизлечимо пропит от стипчивия леко накиселяващ мирис на вездесъщия зурп.
Безспорно, в книгата има и нелепи неща. Ето защо, както вероятно ще усетите, на моменти иззад редовете се прокрадва ехо от хохота на автора. Можех да заменя споменатите нелепици с някакви, нека да ги наречем така, по-сериозни версии на случващото се, разбира се. Реших обаче да не го правя – така са ми хрумнали, така ги оставям. (Как ви се струва напр. вързан човек да пререже въжетата си със стъкло под езика, предварително предназначено специално за тази цел?! А как си представяте, че при падането си в дълбока пропаст някой се спира някъде по стръмния й склон в позата, в която Орор намира Кривоглавия?! Простете ми, но просто не издържах на изкушението да спася главния си герой... – поне до края на Преди войната...)
Що се отнася до имената на героите, оставил съм ги такива, каквито са ми хрумвали в момента на самото писане. Все пак се надявам, че са достатъчно изкилифинчени. Едва ли е нужно да се отбелязва, тъй като още от самото начало би станало ясно за евентуалния читател, че всяка възможна прилика с действителни лица и събития е съвсем случайна, тъй като би била напълно... нелепа!
Предварително държа да се извиня за правописните, пунктуационните и стиловите грешки, на които неминуемо ще се натъкнете в текста. Ще се стремя те да са по-малко, но не гарантирам, че няма да има такива.
Писах тази книга с голямо вдъхновение и страст. Ако поне миниатюрна частица от това настроение се предаде и на вас, евентуалните й бъдещи читатели, значи написването й ще е било нещо, което си е заслужавало.
А сега, предварвайки събитията, нека позагатна нещичко относно онова, което ще се случи във втория и третия том на книгата.
Е, и други някои нещица ще се случат, разбира се... – Това обаче след «Преди войната».
А ето в каква последователност и с каква ритмичност ще бъде публикуван този том.
Първо тук, а сетне и към всяка следваща част от книгата, пускам линкчета към следната предварителна информация за нея:
Прелюдия към първия опит за роман на един драскач; Съдържание; Важни понятия; Политико-географска карта на Тингано; Географска карта на Абдала; Действащи лица; (Заглавна страница (това е мястото с линкчета към всички части на книгата, излезли до момента); Всичко дотук (място с пълния текст на всички части от книгата, излезли до момента).
Книгата ще бъде публикувана на 116 части, като първата от тях – а именно пролога й – ще пусна на 3 януари 2014. Останалите 115 части ще излизат една по една всеки петък, като последната от тях – епилога – ще бъде публикуван на 18 март 2016.
Рапорт даден, както се казва...
Накрая няколко думи за посвещения и благодарности.
Посвещавам тази книга на всички, които поддържат онлайн библиотеки. Убеден съм, че именно благодарение на последните – и противно на общоприетото мнение – днес се чете поне мъничко повече, отколкото преди т. нар. ера на интернет. Знам, че е така (впрочем мнозина от вас – също), най-вече и преди всичко поради обстоятелството, че глобалната мрежа прави възможно извънпазарното разпространяване на много и разнообразна информация. Ако знаеш, че за да прочетеш нещо се налага да си го купиш или поне да отидеш до библиотеката, възможно е да те домързи и/или да ти се види скъпичко, като в следствие от това в последна сметка да се откажеш изобщо да четеш въпросното нещо. При наличие на интересуващата ни информация в интернет обаче – и особено при възможността тя да бъде ползвана на практика безплатно, обективно погледнато тази вероятност би трябвало да е по-малка.
Изкуството – или опитите да бъде правено такова, за какъвто считам Преди войната - е духовен феномен. Да, то е и нещо, от което може да се печели и често, независимо дали е качествено или не, го срещаме надянало меркантилни одежди. За занимаващите се с изкуство по професионален начин е жизнено важно да имат възможност да печелят от творбите си, разбира се. (Как иначе биха могли да творят?!) Мисля обаче, че за останалите – сиреч за тези, които го правят в качеството си на любители – това не важи.
За написването на настоящата книга изразявам благодарности:
И така: да поемаме на пътешествие през един свят, който, когато за пръв път го съглеждаме през очите на един най-обикновен космически затворник, вече е започнал да се променя по един твърде драматичен – и затова много важен – начин, ала, разбира се, не и непременно за добро...