Книга втора, част втора, глава XV – 4 и 5
Тъпанар Дрънкар: Какво решават милитаристите след нахлуването в Хайфи? Какъв е отговорът на пацифистите? Как Чилда си обяснява окупирането на Фан Вавел? Какво се споразумяват продавач и купувач на борда на един голям кораб с абдалиански двигател в малкото пристанище Джара в Северозападно Фагали? Какви разговори водят посетителите на една кръчма в Югоизточен Лай Конду? А майстор и чирак – в една от работилниците за производство на взривни смеси по крайбрежието на Регали? Накъде потеглят войниците, разквартирувани в малкото селце Потол в Югозападен Фиртуш? Какво се случва по време на една разходка до хълмовете на Лагрен?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
4. Натиснатият спусък
Балабош откри насроченото за 10 карбун заседание на милитаристично настроените велики съветници малко след 12 по пладне. Стори го с думите:
- Вчера през нощта войските ни от Батави и от Адор Ран трябва да са нахлули в Хайфи. Известие за това ще получим след 4-5 слънца. Сетне ще изчакаме още десетина слънца, за да установим как ще реагират във Фиртуш. После – при това щракна с пръсти – ще насрочим датата на започването на войната.
- Значи войната е абсолютно неизбежна, така ли да разбирам? – осведоми се Амри Шуктар. – Ами ако в последна сметка решат да приемат всичките ни условия и цъфнат тук во главе с Чилда за рулетката на 26 този дял?
- Говориш глупости, Амри! – скастри го Ошаш Ураги. – Събрали сме се да вършим работа, а не да си разказваме приказки за деца!
- Все пак няма как да не отбележим, че ако Чилда и подопечните й биха приели всичките ни условия, мирът би бил запазен – счете за нужно да уточни Хендри Карис. – Нали така, Бала?
- Решили сме го – кимна запитаният. – В този случай обаче бихме получили всичко без война, така че защо, взел го Пош, бих ме водили такава?!
- Може би единственото полезно нещо, което бихме могли да сторим днес, е да насрочим заседание за дата, на която предполагаме, че отговорът от Фиртуш по повод акцията ни в Хайфи вече би бил получен? – реши да внесе нотка прагматизъм в обсъжданията Мартул.
- Именно – кимна Балабош.
- За най-сигурно трябва да е в самия край на дяла – предложи Мендилио Канастра.
- Някой да мисли другояче? – осведоми се Балабош.
Неколкосекундната тишина, която настъпи, красноречиво показа, че явно нямаше такива.
- В такъв случай – оповести Балабош - предлагам датата, на която да се съберем отново тук, в тази зала, да е 26 карбун – и без това е слънцето, в което при нормални обстоятелства би трябвало да се проведе рулетката. Мисля, че 12 по пладне е подходящ час.
Прие мълчанието от страна на останалите като знак за съгласие, какъвто всъщност си беше.
- Онези от вас – додаде ставайки, - чиито барди са близо, могат да се завърнат в тях. Другите ще трябва да останат някъде наблизо.
Сетне, приключил със задълженията си в това слънце, се забърза към вертикала, с който щеше да се изкачи при очакващата го бети на терасата на последния етаж.
* * *
- Предлагам да ви прочета доклада относно разследването на жречеството на Пош – провъзгласи Чилда, когато заедно с Пар Тедрам и Виолар Данжу се настани край кревата на Гуфо.
Тримата посрещнаха думите й с мълчание, при което тя бръкна в чантата си, извади един свитък, разгърна го и зачете:
- Уважаеми – пропускам имената на великите съветници...! – Разполагаме с информация, която – убедени сме - изцяло променя ситуацията в Тингано и която, много повече от преди, ни налага да действаме с разум.
Вече сваленият от поста пазител на рулетката Гарбол доведе до знанието ни информация, която показва, че историята на процедурата за избор на кирт, наречена „рулетка на Пош”, съвсем не е хилядоциклова, както ни бе казвано от висшите жреци на Пош в Хенет, а датира едва от 256 цикли, като има днешния си вид само от 128 цикли!
Прилагаме препис от цялата информация около разследванията, проведени сред висшето жречество на Пош в Хенет, която, както ще се уверите, не подлежи на ни най-малко съмнение и открива пред нас въпроса за учредяване на принципно нова организация за управление на континента.
Ето защо ви предлагаме да се срещнем на неутрална територия – а именно в Хенет – на 7 тарбун, за да изгладим противоречията помежду си и да започнем да градим новия скелет на континенталното управление.
Надяваме се, че ще приемете това наше разумно предложение и ще се отзовете на поканата ни, за да поемем заедно отговорността за изграждането на новото тинганианско управление в този извънредно труден за континента ни момент – момент, когато разбираме, че в продължение на стотици цикли сме живели в една ужасна лъжа, създадена и поддържана от група побъркани религиозни фанатици!
С уважение!...
Следват имената и подписите ни – каза Чилда, вдигайки глава от документа.
- Не мисля, че има какво повече да се каже – съгласи се с написаното Гуфо.
- Аз също не бих добавил нищо – кимна и Тедрам.
- А не би ли било по-добре – предпазливо реагира Данжу - да ги попитате дали са съгласни да се срещнете в Хенет на 7 тарбун, вместо направо да предлагате това?
- Би било излишно протакане – не се съгласи Гуфо. – Ако имат добра воля, ще приемат, ако ли не...
Неизреченото от него увисна в тишината на стаята.
- Всъщност, така е – призна Данжу. – Питане или предложение – все тая. Страхувам се обаче – изрази съмненията си, - че едва ли ще приемат. Още повече след като разберат, че традицията, свързана с досегашната рулетка на Пош, е мъртва.
Останалите трима приеха думите му с мълчание. В тях самите се таяха съвсем същите страхове.
* * *
Сутринта на 15 карбун, само няколко часа преди насроченото за 14.00 в това слънце заседание на подопечните й съветници, Чилда бе известена за молбата да я посети на бързоходец, идещ от Хайфи.
Странно! – каза си. – Какво ли пък има сега?!
Разбра броени минути след това, като не би било пресилено да се каже, че вестта я шокира.
- Това сигурно ли е? – запита тя капналия от умора бързоходец.
- Със собствените си очи ги видях, господарке! – потвърди той. - По пътя насам установих, че са обкръжили два от големите градове в бардата, покрай които минах, а именно Лажу и Татер! Вечерта на 9 карбун, когато тръгнах, се говореше, че още в следващото слънце ще окупират и столицата Гамеа!
- Разбирам – пророни великата съветничка от Фиртуш. Точно в този момент някой отчаяно заблъска по вратата й:
- Чилда! – позна гласа на Сундран Нандрал. – Отвори, моля те! Ужасни вести от бардата ми, проклети Пош!
- Влизай, Сун! – покани го девойката, при което в рамката на рязко отворилата се врата застана един напълно непознат Сундран Нандрал. При това тя си позволи да се подсмихне вътрешно, казвайки си:
Ако по-честичко беше в това състояние, Сун, едва ли биха те наричали „Мълчаливия”!
Вместо това, влагайки в гласа си цялото спокойствие, на което бе способна в този момент, изрече:
- Ще реагираме незабавно, Сун. Ще ги принудим или да се оттеглят от Хайфи, или – при това направи кратка, наситена с напрежение пауза..., - или да понесат всички последствия от безумните си действия!
* * *
Великите съветници бяха като разбунен кошер. Затова се наложи Чилда на няколко пъти да ги моли за тишина, докато най-накрая – някъде около два и четвърт – успя да обяви началото на заседанието.
- Всички знаете за случилото се в Хайфи – започна тя. – Ето защо предлагам първо да се заемем с този въпрос и едва след това да продължим с останалото...
- Какво ти останало! – тресна с юмрук по масата пред себе си Нунцо Парвета. – Не е ли кристално ясно, че войната вече не просто е неизбежна, но и че е започнала!!!
- В момента сме прекалено възбудени, за да разсъждаваме разумно – вметна Айфи Гравер. – Знам, че сега ни иде да издадем нареждане за незабавно нахлуване в бардите на милитаристите. Мисля обаче, че наш дълг е да направим всичко, абсолютно всичко възможно, да възпрем връхлитащата война!
- Съгласен съм с Айфи – уморено произнесе Сундран Нандрал. – Моята барда е тази, в която са нахлули, и въпреки това смятам, че трябва да положим максимални усилия да ги възпрем преди вече фактически избухналата война да се е превърнала в необратима жестока действителност!
За миг настъпи тишина, нарушена от Енке Паласио:
- И как може да стане това?! – изсмя се той. - Просто като ги помолим да напуснат Хайфи и да започнат да преговарят с нас?!
- Сарказмът ти е неуместен, Енке – намеси сеИвис Портили. – Ясно е, че ще им отправим ултиматум.
След продължителни бурни обсъждания бе решено да бъде отправена строга нота към милитаристите да се оттеглят от Хайфи най-късно до 24 часа на 10 тарбун, при което, ако не го сторят, да считат, че от 00.00 часа на 11 тарбун официално са в състояние на война с всички останали велики съветници. Тази нота бе приложена към изготвеното по-рано от Чилда и прочетено, както видяхме, пред Гуфо, Тедрам и Данжу писмо, като датата в него от 7 тарбун се изместваше на 17 същия дял.
- Да се надяваме обаче на по-ранен отговор – заключи Чилда, след като решението за изпращането на документа бе гласувано - и дано той да е положителен!
Сетне продължи, закривайки заседанието:
- Нека се съберем пак тук след около две седмици, да речем в два следобед на 28 карбун, за да обсъдим положението, вземайки окончателно решение относно проблема за войната и мира.
Нямаше възражения. За разлика от края на предходните заседания обаче, след приключването на това в залата цареше тотално отчаяние. То личеше по смръщените лица на великите съветници, които мълчаливо започнаха да напускат залата.
Може би вече наистина няма надежда – позволи си да се повлияе от общото настроение и Чилда. – Може би, както каза Нунцо, войната вече е започнала и няма сила, с която да бъде спряна!
* * *
Късно вечерта на 17 карбун млад мъж на име Рудан Канер получи известие от един бързоходец в къщата, която бе наел за престоя си в Куйрпис и незабавно препусна към Хеш с предварително подготвения за целта бърз кумлар. Слънце и половина по-късно – призори на 19 карбун – вече бе в един обширен скалист участък на около 20 фандрома източно от границата с Фан Вавел, за да предаде на военачалника на около двеста и петдесетте хиляди воини, настанени тук, вестта, която бързоходецът му бе съобщил.
- Значи на 20 срещу 21! – зарадва се военачалникът. – Най-после ще напуснем тая пещ Хеш, за да се поразходим из Фан Вавел, при това в навечерието на настъпването на очаквания дъждовен сезон!
* * *
Точно в полунощ на 20 срещу 21 карбун същите тия 250 000 войници почти безпрепятствено пресякоха източната граница на Фан Вавел. Слабата съпротива, която граничарите оказаха, доведе до двама убити и петима ранени от тяхна страна. Още привечер на същото слънце част от нападателите – около 50 000 души – окупираха столицата Кандра, а останалите 200 000 – няколкото други големи града в бардата.
В същото време бързоходци се втурнаха към Кайрис, за да предадат вестта за неочакваното нахлуване на – както предполагаха – пацифистите в една от бардите на Балабош и подопечните му велики съветници.
* * *
Балабош получи вестта за нахлуването във Фан Вавел привечер на 25 карбун.
- Ей това се казва изненада! – закикоти се, обгръщайки раменете на Бетила Ландра. – Те малоумници ли са, та да не съзнават, че по този начин ни развързват ръцете, позволявайки ни да започнем войната без потребност от каквото и да било предупреждение!
- Всъщност войната започна с нахлуването ви в Хайфи – напомни му тя, впивайки устни в неговите. – Останалото са подробности, които едва ли заслужават каквото и да било внимание.
* * *
На заседанието на милитаристите в следващото слънце, 26 карбун, пристигналата от Фиртуш вест за фалшифицираната от жречеството на Пош в Хенет история на континента шокира всички съветници с изключение на Мартул и Балабош. Когато духовете се поуспокоиха, великият съветник от Кортис им сервира и втория шок – нахлуването във Фан Вавел. Именно това бе капката, която окончателно и безвъзвратно преля чашата:
- Сега остава само да обсъдим кога официално ще обявим началото на войната от наша страна – изрази общото настроение Мендилио Канастра.
- Предлагам вестта за това да бъде предадена на Чилда веднага щом и последният от вас се прибере в бардата си – заяви Балабош. - Какво ще кажете напр. за 15 тарбун?
Оказа се, че всички са съгласни.
- Вероятно очакват отговор от нас по повод на това им действие – предположи Яя Бирфу, - така че едва ли трябва да се опасяваме от нахлувания в други барди.
- Просто са отговорили с това, което самите ние извършихме и едва ли ще посмеят да предприемат първи масирана атака по всички фронтове – съгласи се с него Анвил Шотон.
- А тя – осмели се да запита Хендри Карис, - истинската война, де, кога ще я започнем?
- Предлагам да започнем нахлуване във всичките им барди в полунощ на 20 срещу 21 тарбун – провъзгласи Балабош. – Щом искат война, нека бъде война. И се обзалагам – добави след кратка пауза, - че тази война ще бъде спечелена от нас за не повече от три-четири дяла.
Малко по-късно, отправил се с вертикала към очакващата го Бети на терасата на последния етаж на кулата на Турн, си напомни, че вече е крайно време да уреди нещата около развода си с дебелата Диндала.
Още утре ще потегля за тоя пущинак Самалех – каза си. – А после, когато се върна, тук ще ме чакат любящите обятия на тая невероятна изкусителка Бети!
* * *
Тихо почукване на вратата на спалнята им сепна Чилда и Онда в съня им малко преди полунощ на 27 карбун.
- Да? – осведоми се великата съветничка от Фиртуш.
При това някой плахо отвори вратата и в рамката й се очерта нечий силует.
- Вест от Кандра, господарке – съобщи силуетът. – При това бързоходецът очаква незабавно да го приемете.
- Вест от Кандра ли?! – почти се изуми Чилда, като го изгледа въпросително. – Но Фан Вавел, чиято столица е Кандра, не е на територията на великите съветници, които ръководя!
- Знам, господарке – кимна силуетът, - ала човекът настоява да го приемете незабавно. Вестта била от изключителна важност!
- Няма как – прошепна Онда. – Трябва да идеш.
- Фан Вавел била окупирана ли?! – за кой ли път откак бе чула разказа на бързоходеца повтори великата съветничка от Фиртуш. – Но аз не знам нищо, ама съвсем нищичко за това, камо ли да съм наредила да бъде сторено!
- То е факт, господарке – заяви бързоходецът. – Нямам честта да знам кой е наредил да бъде извършено такова нещо. Казвам ви само, че е било извършено.
- Знам – отривисто кимна девойката, докато в същото време мислите й паникьосано се стрелкаха из все още съненото й съзнание:
Велики Пош! Какво се случва всъщност?! Нима милитаристите сами са си спретнали това нападение, за да го използват като повод за война?! Или – при тази мисъл затаи дъх, изцъкляйки очи..., - или на сцената се появява нов играч, за когото не сме осведомени нито ние, нито те?!!!
- Ще те помоля веднага да се отправиш към Кайрис и да предадеш на великия съветник Балабош, че никой от нас – нито аз, нито който и да било от подчинените ми единадесет велики съветници – няма абсолютно нищо общо с нахлуването във Фан Вавел! – разпореди се Чилда. – При това му предай настоятелната молба на нас, дванадесетте, всичките двадесет и четирима да се срещнем на предложено от тях неутрално място.
- Добре, господарке – поклони се бързоходецът. – Тръгвам веднага.
* * *
- Е, откри ли нещо, Бундар? – запита Лукор, след като прие късния си посетител вечерта на 24 карбун във вилата си в покрайнините на Куйрпис.
- Да, господарю – поклони се мъжът, наречен Бундар. – Първо да ви уведомя, че парите, преместени от общата сметка на вас четиримата в тази на Тунжел, си стоят непокътнати.
- Добре – кимна домакинът. – Сега кажи за другото.
- Открих – подчини се гостът, - че войските, предотвратили кръвопролитието във Фиртуш на 27 ешарбун миналия цикъл, принадлежат на Ниския.
- Интересно – промърмори Лукор.
- Открих също, като разпитвах къде ли не, стигайки накрая до родното му място Дегел – продължи Бундар, - че истинското му име е Кирал и че е избягал оттам преди около четвърт стоциклие, тъй като бил убил и осквернил трупа на някаква си местна знаменитост, на име Цинта Малора.
- Интересно – повтори домакинът, посягайки към бутилката и пълнейки чашата си с калеп до ръба.
- Преди около седмица установих – казваше гостът, - че в един скалист участък в Хеш, в близост до западната граница на Фан Вавел, са се настанили около 250 000 негови войници. И точно тия войници в нощта на 20 срещу 21 карбун нахлуха в тази барда, след което незабавно потеглих от там по най-бързия начин, за да ви уведомя за всичко това.
При вестта за нахлуването във Фан Вавел очите на Лукор лекичко се разшириха, ала той успя да се овладее.
- Това ли е всичко? – попита.
- Да, господарю – отвърна Бундар и зачака.
В това време Лукор преполови чашата си на един дъх, а в главата му бушуваше буря:
Кирал, значи! – ръмжеше вътрешно. – Значи така се казваш! Значи това е името на човека, който си е помислил да дръзне да ме прецака!
Добре, умнико Кирал – опита да се успокои. – Ще си получиш това, което си търсиш!
При това се обърна към стоящия пред него Бундар и повели:
- Тръгвай незабавно за Фиртуш. За колко време смяташ, че ще успееш да стигнеш?
- За около седмица, господарю – каза Бундар.
- Добре, Бундар – тънка сатанинска усмивчица изкриви устните на Лукор. Той отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, порови се в него, извади оттам малко пакетче и го подхвърли на госта си, който ловко го хвана във въздуха, с думите:
- Там ще посетиш една жена и ще й наредиш да отрови мъжа, с когото е в момента.
По-малко от четвърт час след като бе отпратил Бундар, Лукор прие в кабинета си дванадесет от личните си бързоходци, като им нареди да предадат на останалите трима, а именно на Арара, на Тунжел и на Ниския, чието име, естествено, им бе неизвестно, да се явят в Дар Марал най-късно вечерта на 7 тарбун. За целта ги снабди с информация относно местата, където бе най-вероятно да се намира всеки от другите трима големи.
Щом отпрати и тях, Лукор се облегна в мекото си кресло и си позволи да се отдаде на изригващия в гърдите му гняв:
- Добре, Тунжел – просъска през стиснати зъби. – Добре, Кирал. Добре – най-сетне – Рара. Стига съм ви носил на гърба си. Само след по-малко от две седмици там, в прекрасния Дар Марал, ще ви устроя най-зрелищното, защото ще е кърваво, представление и ви уверявам, че кръвта, която ще потече в градините му, ще е не моята, а вашата – поне тази на теб, Тунжел и – най-вече – на теб, Кирал!...
* * *
- Тук съм, за да ви уведомя за промяна в плана – заяви пратеникът на шефа й, докато двамата с Бетила Ландра пиеха калеп в едно от крайбрежните кайрисиански заведения в топлата привечер на 1 тарбун.
- Втора промяна в плана относно Бала? – уточни тя.
- Именно – кимна мъжът срещу й, бръкна в джоба си и извади малко пакетче, което плъзна към нея по масата. Тя се поколеба за миг, сетне го прибра в чантичката си.
- Отрова – посочи очевидното мъжът. – Много силна отрова. Само капка в калепа му ще причини смъртта му за броени минути. Трябва да стане преди да е получил вест от Фиртуш относно случилото се във Фан Вавел, което означава най-много до 5-6 слънца, считани от днес.
- Разбирам – каза Бетила Ландра, като опита в гласа й да не проличи ни най-малко вълнение.
Знаех, че този момент ще настъпи – мислеше си в същото време. – При това отдавна съм решила как ще стане. Ето защо тая проклета отрова няма да ми трябва, приятелче! А няма да ми трябва, защото отивам с него!
5. Последни фрагменти от живота на простолюдието
Големият кораб с абдалиански двигател, на име Устрем, се плъзна в тихите тъмни води на малкото пристанище Джара в Северозападно Фагали. Скоро след това на палубата се изкачи мъж във военна униформа и се осведоми за местонахождението на капитана. Малко по-късно последният излезе от вътрешността на кораба, отиде при непознатия и, здрависвайки се с него, запита:
- Казаха ми, че на борда ще се качи някой-си Ромет. Ти ли си?
Мъжът във военна униформа отсечено кимна и на свой ред се осведоми:
- Какъв и на каква стойност е целият ти товар?
- 50 000 гриземи и 1 000 пъти по толкова тилди – делово отговори капитанът. – При това ако купуваш на дребно – сиреч ако вземеш по-малко от една стотна от товара, - гриземите ще са по 20 дюинга, а тилдите – по 5 за дюинг. Ако купуваш повече, двойно по-евтино независимо от количеството.
- Купувам всичко и плащам в брой – заяви мъжът във военна униформа.
- Я виж ти! – оцъкли очи капитанът. – Пък аз си мислех, че и два дяла няма да ми стигнат да пласирам стоката! Май май положението тук, в Тингано, почва да става твърде неудобно за мирни търговци като мене?
- Какво ти почва да става, братле! – изсмя се мъжът във военна униформа. – Та то вече си е опасно, при това извънредно опасно! Носят се слухове – сниши глас, - че милитаристите са окупирали Хайфи.
- Бре! – учуди се капитанът. – Не думай! А как мислиш – подпита: - дали ще има време поне за още едно-едничко курсче до Варвария и обратно? Преди да почне войната, имам предвид – уточни.
- Ако за не повече от дял-дял и половина можеш да отидеш до там и да се върнеш, може и да има! – отново се изсмя мъжът с военна униформа. Сетне се обърна към брега и подсвирна на десетината си носачи, които при този негов знак се втурнаха към кораба.
* * *
В малка прихлупена кръчма в селцето Данан в югоизточен Лай Конду неколцина старци играеха на клечки и оживено разговаряха за събитията напоследък.
- За каква война ми плямпате, Пош да ви вземе! – гръмко изруга един от тях. – Ран – новият ни велик съветник, де, оня, дето го назначиха след като Суни се помина – ще ни поведе на поход към Варвария, а не към братоубийствена война тук, в Тингано!
- Плещиш глупости, Гизел! – скастри го старецът срещу него. – Вече и пеленачетата знаят, че войната не само че е неизбежна, но и че ще избухне във всеки момент и че Ран не е в състояние да стори съвсем нищичко, за да я предотврати!
- Не, Туди – поклати глава Гизел, - Ран съвсем не е толкова незначителна фигура в Съвета, колкото го изкарваш!
- Всичко е въпрос на разчистване на сметки между Балабош от Кортис и тая странна птица Чилда, дето оглави пацифистите във Фиртуш – компетентно се намеси трети старик. – Знам аз, нали всеки ден чета вестници!
- Четеш, ама ги четеш наопаки, Ембар! – присмя му се Гизел. – Съветът на двадесет и четирите е най-важната институция в цяло Тингано, а не арена за разчистване на лични сметки!
- Айде стига бе, Гизел! – тресна с юмрук по масата Туди. – Стига с това тъпоглавие да виждаш нещата такива, каквито ти ги снасят от Фиртуш или тук, от Бон Конду! Признавам, да, Ран е сносен управник – във всеки случай далеч по-сносен от оня смъркотелец Суни, дето гушна букета Пош знае как! Колкото и да е сносен обаче, те – великите съветници и бардските управители - са едно, пък ние, простите селяни, съвсееем, съвсем друго!
- Ей, стига сте крещели, че ми надухте главата! – мина край тях тъкмо в този момент кръчмарят. – Ако искате, ще ви черпя по едно, само прекратете тая патардия!
- Дадено, шефе! – плесна с ръце Ембар. – Ти сипни по един калепец, пък ние ще мълчим като риби!
При това със строг поглед изгледа старците на масата си, някои от които едва се сдържаха да не прихнат.
- Да, ще ви черпя – авторитетно заяви кръчмарят. – Ще ви черпя, ама с ваши пари!
При тези му думи всички в кръчмата избухнаха в неудържим смях.
* * *
Дастел вдигна главата си от коритото, в което забъркваше смесите, и тежко въздъхна:
- Ееех, Рампи – обърна се към петнадесетинацикловото момче, което забъркваше някаква смес в друго корито, - няма угодия! Нито да нямаш работа, както беше до преди няколко дяла, нито пък – както е сега – да не можеш да си вдигнеш главата от бачкане!
- Така е, господарю – позасмя се детето, което явно работеше тук в качеството си на помощник на стария Дастел, известен като най-добрият производител на взривни смеси по крайбрежието на Регали. – Тя мойта е лесна – възлагате ми нещо и просто го изпълнявам. Ваща обаче си е бая тегава! Туй все да мислиш да не сбъркаш една смес с друга, че са много, пущините!
- Много са, ама и ти трябва да ги научиш, пък като гледам сега-засега си съвсем бос в тая работа! – скастри го старият майстор.
- Е па трябва, ама акъл се иска за тая работа, пък на мен май не ми достига – чистосърдечно си призна Рампи.
- Да се чуди човек – поде Дастел след кратка пауза – защо са им толкова много взривни смеси! Ей вчера 500 фанбрума огън на боговете сме забъркали двамата с тебе! Пък и 5000 фишека с барут продадох! А – сети се, – да не забравяме и гюллетата за корабни оръдия – само през трите слънца преди днеска 236 парчета съм напълнил!!!
- Казват, че ще има война – обади се Рампи. – Та затова ще да е.
- Война, война, ама толкова много оръжие, колкото ми поръчват напоследък, ще стигне за взривяването на цяло Тингано барем поне 5 пъти! – тросна му се Дастел.
- Мен много-много бардските и тинганианските работи ме не ползват – рече момчето. – Ето, възлагаш ми да бъркам, и аз бъркам...
Точно в този момент вратата на работилницата, в която се водеше тоя разговор между майстор и чирак, рязко се отвори и на прага застана десетинациклово момче.
- Тате – обърна се то към Дастел, - тука неколцина искат да им сториш огън на боговете.
- Видиш ли, Рампи – смигна старият майстор на помощника си, надигайки се от неудобната поза, която бе заел. – Дебела е работата, казвам ти. Ама дано до тука, до Регали, да не стига, че случи ли се, спукана ни е работата тогава!
* * *
Тръбният зов сепна Сасар в съня му.
- Велики Пош! – прозина се той. – Още е среднощ – погледна през прозореца, - пък свикват сбор! Каква ли ще да е тая работа!
- Ами че да отидем да видим, Сас! – подкани го войникът до него, надигайки се от грубия дюшек, на каквито спяха войниците, разквартирувани тук, в малкото селце Потол в Югозападен Фиртуш.
Нощта бе топла и тиха, а небето – обсипано с едри звезди, макар че дъждовният сезон вече трябваше да е настъпил.
- Наредено ни е незабавно да потеглим към границата, където ще ни разпределят допълнително – осведоми ги военачалникът им, когато всичките 200 негови подопечни се събраха на широкото пространство пред казармените помещения.
Лелеее, ама че път ще падне! – простена вътрешно Сасар. – До южната граница има поне 50 фандрома, а до западната са не по-малко от 70!
- Нареждането е да потеглим към Сандар на южната граница – продължаваше военачалникът. – Там ще ни дадат по-нататъшни указания.
Въпроси? – запита, след като каза това.
- Проблем ли ще е да тръгнем на сутринта? – осмели се да се обади Сасар.
- Да – кимна военачалникът, - голям проблем. Наредено ни е да потеглим веднага, щом писмото от Фиртуш ми бъде предадено.
За миг настъпи тишина. Войниците просто нямаше какво да възразят. Сетне внезапно се раздвижиха и след половин час вече бяха на път.
- Е, Сас, друже – закрачи до Сасар войникът, с когото се бе заговорил в спалното помещение, - не ще да е читава работата, щом ни юрнаха така скоропостижно!
- Не, Акадас – припомни си името му Сасар, - никак не ще да е читава. Все повече витаят слухове, че великите съветници ще си обявят братоубийствена война и ще ни хвърлят да се бием барда срещу барда, тинганиани срещу тинганиани!
- Да бе – въздъхна Акадас. – Вместо да хвърлим всичките си сили срещу Варвария, та да си осигурим зурп и роби в несметни количества, ние ще се изпотрепем взаимно!
Сасар не каза нищо. Не бе съгласен с призивите за война срещу Варвария. Перспективата за братоубийствена война в Тингано обаче ужасяваше до смърт и самия него.
* * *
Баркал скочи от файтона, последван от другите петима – трима младежи и две девойки, - с които бе тръгнал на тази разходка до хълмовете на Лагрен.
- Виж как оттук морето се вижда потопено в мъгла! – посочи му към плискащия се в далечината океан едната от девойките, която още със самото слизане от файтона се залепи за него.
- Влагата във въздуха се увеличава, Тинги – обясни й той, обгръщайки раменете й с ръка. – Дъждовният сезон наближава все пак.
- Да, наближава, ама вече трябваше да е започнал – обади се другото момиче, хванало под ръка един от останалите четирима младежи. – Старите хора казват, че едно такова закъсняване на дъждовете не е на добро!
- Бабини деветини, Тири! – засмя се момчето до нея. – Старите хора вече са изкуфели, затуй ги плещят такива.
- Хайде да се отделим от останалите! – съблазнително прошепна Тинги в ухото на Баркал. – Вече не помня откога с теб не сме били заедно по онзи начин!
- От скоро, Тинги! – засмя се той, - от онзи ден в къщата на родителите ти, не помниш ли?
- Ама онзи ден е прекалено далече – поне за мен! – жално промълви момичето и отърка бузата си о неговата. – Пък и онзи ден си е за онзи ден!
При тези й думи ръката му около раменете й я притисна още по-силно. Няколко крачки по-нататък той се обърна към останалите, които между временно бяха избързали напред, и им извика:
- След 6 часа пак тука за файтона по нанадолнището, та да не ни се налага да слизаме пеша, щото си е бая път!
- Значи ни изоставяте, така ли? – с престорено жален глас възропта Тири.
Вместо отговор Баркал и Тинги се разсмяха, кривнаха и изчезнаха между дърветата в близката горичка. Няколко минути по-късно възлязоха на малка сенчеста полянка, където се хвърлиха в обятията си, игнорирайки всичко, освен, разбира се, самите себе си...
А в същото време слънцето прежуряше, вещаейки скорошното – може би още днес – настъпване на дъждовния сезон...
Спущено на 12 февруари 2016. Точно след седмица очаквайте глава XVI от книга втора.