Книга втора, част първа, глава IV – 3 и 4
Тъпанар Дрънкар: „Гузен негонен бяга.” – Едва ли е възможен по-подходящ начин да се илюстрира пословичната глупост на Гарбол! А дали всъщност е глупост или просто... превантивна проява на напълно уместна предпазливост? Зинган няма избор: налага му се да бъде предпазлив... – поне засега. А „адската машина” на страстите човешки, „заплашваща” да „взриви” цял един континент, все „цъка” ли, „цъка”. Може би „отброява” последните мигове на затишието пред една невъобразима по мащабите си „буря”? А може би не?...
Иван Бозуков (Хайван Торбалан)
3. Терзанията и деянията на едно (почти) бивше величие
На пръв поглед кристалната сфера по нищо не се отличаваше от оригиналната. Тя обаче не бе оригиналната, нали, и самата мисъл за това действаше на пазителя на рулетката Гарбол извънредно потискащо...
Изобщо през трите дяла, изминали от провала на рулетката, всичко му изглеждаше мрачно и потискащо. При това дългите му разходки из алеите, опасващи двореца му в оазиса Хенет насред пустинята Хеш, не само че не намаляваха потиснатостта му, а тъкмо напротив – увеличаваха я!...
- Е – не се сдържа посетителят му, - какво ще кажете?
Внезапно изтръгнат от унеса си, Гарбол погледна човека – млад мъж на не повече от 24-25 цикли – и вяло сви рамене:
- Става.
Сетне с присъщата си прагматичност се осведоми:
- Двадесет и пет хиляди, нали това беше цената, за която се договорихме?
- Да, зифари – кимна посетителят.
- Добре, на тръгване ковчежникът ми ще ви плати – махна с ръка пазителят на рулетката.
- Няма ли да я изпробвате? – запита посетителят.
- Всичко е в ред – увери го Гарбол, отнесе сферата в един шкаф и я заключи, след което се върна на мястото си.
- Ами аз тогава... – поколеба се младият мъж.
- Да, добре, можете да си вървите – кимна Гарбол, дръпвайки шнура над бюрото си. В отговор на последното след броени секунди в кабинета влезе младо момиче.
- Лета – нареди господарят й, - изпроводи госта до кабинета на Гоха – Гоха явно бе ковчежникът му – и сетне го изведи.
Гостът подаде ръка на домакина си с думите:
- Ползвах специалните услуги на най-добрия майстор на кристални предмети в...
- Благодаря, всичко е както трябва – за втори път го увери Гарбол, поемайки ръката му.
Сетне, когато съпровожданият от прислужницата му млад мъж напусна кабинета, пазителят на рулетката се срина в креслото си, затвори очи и се отдаде на явно невеселите си мисли.
С надеждата му да стане велик съветник, разбира се, бе свършено окончателно и безвъзвратно. Доста време се бе надявал, че тя ще се сбъдне, ала сега трябваше да признае, че в това отношение тотално се е провалил.
По-страшното обаче бе друго. Далеч по-сериозен проблем за него представляваше обстоятелството, че дори тук, в Хенет, евентуалното му оставане на длъжността пазител на рулетката след новото й свикване след по-малко от два цикъла съвсем не бе сигурно. На съвещанието на седмината висши жреци на Пош, на което бе поканен веднага след завръщането си от Фиртуш след провалилата се рулетка, бе получил ясен сигнал, че, макар да не бе виновен за разразилата се трагедия около и в сградата на Съвета на двадесет и четирите (те, разбира се, нямаше как да знаят колко надълбоко е нагазил в блатото на борбата за власт), самият факт, че точно по негово време се е случил първият провал на рулетката от момента на учредяването й, би могъл да им послужи като претекст да поискат оттеглянето му в полза на някой по млад и решителен, който да възстанови светостта на представляваната от него институция.
Гарбол, разбира се, знаеше кой (евентуално) би бил този по-млад и решителен някой, когото готвеха за поста му. Ставаше въпрос, естествено, за 48-цикловия Калафар - жрец на Пош от храма в малкото градче в Западно Галехи Миндан. Той бе чест посетител тук, в Хенет. Привидните му благост и смиреност не можеха да заблудят врелия и кипял пазител на рулетката. При това при всичките си идвания той отрупваше с подаръци както самия него, така и, което бе далеч по-важното, седмината висши жреци, като бавно, ала сигурно, им влизаше под кожата...
Велики Пош – тресна с юмрук по бюрото си Гарбол, при което струпаните върху него листове се разлетяха, - само до преди три дяла се надявах да стана един от властелините на тоя проклет континент, а сега съм се сврял като мишка в кабинета си и треперя за пършивото си местенце на пазител на рулетката!!!
Сетне се застави да се успокои – просто трябваше, бе наложително да се успокои! В противен случай – Уви! – рискуваше да загуби не само сегашния си пост, а и главата си!
Да, главата му все още стоеше на раменете му, ала доста нестабилно. И причината за това бяха проклетите топчета, едно от които – това с името на великия съветник Балабош – бе по-тежко от останалите 23! Е, да, съвсем мъничко, но все пак по-тежко, нали? И ако...
Опита да възпре тази мисъл, ала, веднъж допуснал я в главата си – а напоследък го правеше твърде често, - тя засядаше там като файтон в тресавище, глозгаше мозъка му и отказваше да си отиде!
Можеше и да не се случи нищо, разбира се. Гуфо можеше въобще да не се сети да подложи на проверка топчетата. Велики Пош, дори бе много вероятно да стане точно така. Съмнението обаче – разяждащото го съмнение, - че обсебилият киртския пост след смъртта на Тамрал Гуфо може да заподозре, че нещо с топчетата не е наред, не му даваше нито миг покой!
Ще почакам – накрая тръсна глава той. – Ще почакам още малко, пък..., пък дано всичко се размине!
Сетне скръсти ръце, наведе глава и започна горещо да се моли...
* * *
Изминаха още 3 дяла, преди пазителят на рулетката да капитулира пред параноята си. И ето, в една прохладна тук, в Хенет, сутрин в края на Нарбун, повика в кабинета си довереника си Амел Рапинда. Писмото, което му даде, бе написал преди повече от 4 дяла, като през цялото това време се надяваше, че не ще се наложи да го изпрати. Повече обаче не можеше да издържа пристъпите на смразяващ ужас, които го връхлитаха колчем си помислеше за топчетата и за вледеняващия кръвта в жилите му факт, че те са във властта на Гуфо.
- Това е официално писмо до временно изпълняващия длъжността кирт Гуфо – подаде запечатания плик на Рапинда той. – Кажи му, че настоявам или да изпълни молбата ми, или да ми даде писмен отговор защо не е в състояние да го стори. Ако случайно те попита, а той вероятно ще те попита, защо са всичките тия формалности, просто го уведоми, че процедурата е такава...
- Добре, господарю – поклони се Рапинда, поемайки документа от ръката му. При това, предавайки му писмото, Гарбол потръпна:
Велики Пош – поколеба се за кой ли път, - дали точно това мое писмо не ще събуди подозренията му, ако досега не е имал такива!
Сетне, след като премисли за последно, махна с ръка, отпращайки подчинения си.
Процедурата си е процедура – опита да се самоуспокои, - а след като е процедура, трябва да се спазва, нали?
* * *
Рапинда се забави повече от дял и с всяко следващо слънце Гарбол ставаше все по-трескав и неспокоен. Накрая дори престана да се разхожда из алеите на Хенет, чувствайки, че към внезапно събудилите се болежки в старото му тяло почват да се прибавят и пристъпите на някаква треска.
Ала ето, най-сетне Рапинда бе пред него и той не смееше да го попита за резултата. Младежът обаче не го остави да чака, а веднага пристъпи към доклада си, вадейки от джоба си не както се бе надявал пазителят на рулетката самите топчета, а, уви, само писмо!
- Това е отговорът на кирта, Пош да умножи дните му – почтително каза Рапинда, подавайки му плика.
Гарбол го пое със страх в сърцето, тутакси счупи печата и нетърпеливо плъзна поглед по съдържанието на писмото:
Почтени Гарбол – пишеше Гуфо(Добре, добре – лекичко се обнадежди пазителят на рулетката, - по-задушевното „Почтени Гарбол”, вместо протоколното „Уважаеми пазителю”!), - разбирам и напълно споделям притеснението ви относно топчетата с имената на великите съветници.
За съжаление обаче не съм в състояние да изпълня молбата ви, като единственото, което ми пречи да го сторя, е правилникът за провеждане рулетката на Пош, в който, държа да ви припомня, макар да нямам ни най-малко съмнение – Опазил ме Пош!, - че в качеството си на пазител на рулетката сте отлично запознат с него (чл. 69, ал. 4), пише буквално следното:
„Веднъж внесени в сградата на Съвета на двадесет и четирите, принадлежностите на пазителя на рулетката остават там до избора на нов кирт.”
Та това, Уважаеми пазителю (а, ето че не навсякъде в текста съм „Почтени Гарбол” – леко обезпокоен отбеляза Гарбол), е причината, поради която със съжаление ми се налага да ви откажа да ви предам топчетата преди мига, когато ще ги отнесете със себе си след избора на нов кирт след по-малко от цикъл и половина.
Това обаче съвсем не означава, че не ще можете да ги видите, ако наминете на сам, при положение, разбира се, че изпитвате съмнения – напълно неоснователни впрочем, - че те се съхраняват добре!
С пожелание за дълъг и все така безкористно отдаден на Пош живот, искрено ваш Гуфо!
- Защо се забави толкова много? – осведоми се Гарбол, след като прочете писмото.
- Чаках цели дванадесет слънца, докато киртът, великият Гуфо, успее да ме приеме – обясни довереникът му. При това той настоя да ви се извиня, че натовареният му график не му е позволил да го стори по-рано.
- Разбирам – кимна пазителят на рулетката. Сетне се замисли за момент, стигайки накрая до някакво решение:
- Виж сега! – обърна се той отново към Рапинда. – Ще се върнеш във Фиртуш, за да занесеш и тази част от принадлежностите ми, която бе унищожена при..., е, при събитията от преди половин цикъл, имам предвид.
- Разбирам – отривисто кимна довереникът му. – На вашите заповеди!
Още докато Рапинда отговаряше, Гарбол стана, отиде до един шкаф, отвори го, извади от него голяма кутия и му я подаде:
- Това е сферата – осведоми го, - внимавай да не я счупиш.
- Ще я занеса здрава и непокътната, господарю! – увери го довереникът му.
- Има обаче и нещо друго – прикова го с поглед Гарбол. – Трябва някак да разбереш къде са топчетата, ала без да даваш вид, че аз се интересувам.
- Ще опитам, почтени Гарбол – не посмя да обещае Рапинда.
- Не – извиси глас пазителят на рулетката, - няма да опиташ. Ще го сториш!
* * *
Този път Рапинда се забави само 20 слънца, като при това се яви пред господаря си с твърде радостна вест.
- Предаде ли сферата? – осведоми се Гарбол – ей така, за протокола (Разбира се, че я е предал, как инак би се появил пред очите ми!).
- Естествено – кимна довереникът му. – При това научих онова, което ми наредихте да разбера. Разбрах къде държат топчетата.
- И къде ги държат? – едва сдържа ликуването си пазителят на рулетката.
- Когато предавах сферата на Гуфо, който, между другото, този път ме прие доста по-бързо от миналия – чаках само 3 слънца...
- Добре, продължавай! – нетърпеливо махна с ръка Гарбол.
- Та когато предавах тая свещена вещ на Гуфо, той я предаде на свой ред на някакъв слуга, нареждайки му да я остави в шкафа при кутийката с топчетата ви в стаята ви в сградата на Съвета.
- Хм... – замисли се Гарбол, стана и почна да кръстосва стаята, а в това време Рапинда стоеше чинно, изчаквайки следващите му заповеди.
- Добре – каза накрая пазителят на рулетката. – Пак ще пътуваш, ала този път не към Фиртуш, а към Гадзало в Кайрис. Знаеш мястото, нали? – фиксира с поглед довереника си.
- Разбира се – потвърди Рапинда.
- Значи ще отидеш там и ще ми доведеш Джума Хесел – по-известен е само като Джума. Няма начин да не го намериш, славата му в квартала, пък и не само в него, е голяма.
- А нещо да му предам ли? – осведоми се довереникът.
- Не – отговори Гарбол..., - всъщност – да – поправи се. – Кажи му, че го викам, за да сключа с него сделка, от която ще спечели повече, отколкото от всичките си кражби за цял цикъл.
* * *
Този път Рапинда се забави цели два дяла и половина, ала накрая, в един опустошително горещ дори тук, в Хенет, следобед, се яви при господаря си – при това с човека, когото му бе поръчано да доведе.
- Здравей, Джума! – приветливо се усмихна на госта си Гарбол, след което, отпращайки довелия го свой довереник, го покани да седне.
- Калеп или нещо друго? – осведоми се.
- Може чашка калеп – прогърмя плътният глас на Джума.
- Очаквах Амел да те доведе доста по-бързичко – започна пазителят на рулетката, след като калепът им – той също си бе поръчал – бе сервиран.
- Наложи се да отсъствам малко по-дългичко – сви рамене гостът. – Веднага щом се завърнах обаче се отзовах на молбата ви по възможно най-бързия начин.
- Джума, искам да свършиш една работа за мен – при това плащам добре, много добре, - общо 100 000 зифара, като 50 000 ще получиш още сега, а останалите 50 000 – като свършиш работата.
- Това с парите добре, ама каква е работата? – наостри слух гостът, привеждайки се лекичко напред.
- Искам – започна Гарбол, търсейки най-подходящите думи..., – искам тайно да проникнеш в кабинета ми в сградата на Съвета на двадесет и четирите във Фиртуш, да вземеш от там кутийката с топчетата ми (сигурен съм, че е в него, ала не знам точно къде) и да ми я донесеш, поставяйки на нейно място ето тази – при това бутна към посетителя си малката продълговата кутийка, стояща на масата помежду им. - Сферата ми – направиха ми нова, сигурно си чул, че старата се разби по време на събитията през карбун..., - та тя не ми трябва. Нужни са ми само топчетата, при това всичките двадесет и четири...
- Това ли е? – запита Джума във възцарилото се за миг мълчание.
- Да, това е – потвърди Гарбол, кимвайки.
- Ндааа – замисли се Джума... – Ндааа – повтори, мисля, че бих могъл да го сторя. Работата обаче е доста опасничка (да се проникне в самата сграда на Съвета на двадесет и четирите във Фиртуш съвсем не е като детска игричка) и, за да я свърша качествено, ще се наложи да развържете кесията си доста по-здравичко, отколкото се готвехте преди малко...
При тези думи на престъпника от Гадзало Гарбол кипна вътрешно, ала положи максимални усилия това да не проличи в изражението му.
- Колко? – попита вместо това. – Колко искаш, за да свършиш работата?
Джума се замисли – явно се чудеше каква ли сума да назове, така че хем да не сърди прекалено много пазителя на рулетката, хем наистина да получи парите.
- 500 000 – предложи накрая.
- Добре – махна с ръка пазителят на рулетката, - ще ги имаш. – Сега обаче ще получиш само споменатите преди малко 50 000, а всичките останали 450 000 ще са твои, когато изпълниш задачата си.
- Единственият проблем – осведоми го крадецът, съгласявайки се с условията му..., - та, значи, единственият проблем е, че ще ми трябва известно време за проучвания – да речем дял-два от пристигането ми нататък. Едва тогава ще мога да пристъпя към работа.
- Направи каквото смяташ за нужно – кимна Гарбол. – От теб искам само да ми донесеш топчетата... Е – лекичко се запъна... - е, колкото по-бързо, толкова по-добре, ала все пак далеч по-важното е да ги донесеш, отколкото кога, нали така? Колкото до крайния срок..., очаквам да свършиш работата..., хм..., да речем..., е, да речем за не повече от четири дяла.
Джума кимна, а след час вече препускаше към Фиртуш върху гърба на бърз кумлар, предоставен му лично от пазителя на рулетката.
В същото време за първи път от много слънца Гарбол бе излязъл да се поразтъпче из алеите на Хенет. Вече нямаше път назад – жребият бе хвърлен и имаше две и само две възможности: или да запази поста си на пазител на рулетката, или..., не смееше да си го помисли, ала – уви! – съществуваше и такава вероятност, разбира се..., - или да загуби главата си!
4. Предизвестеното решение
Великият съветник от Цингали Зинган Сорби пристигна на мястото на срещата рано сутринта на 7 кларбун. Той веднага бе въведен в малкия каменен дворец на домакина, великия съветник от Батави Андел Хагар Палавника, кацнал на една китна полянка сред гъста гора в южните окрайнини на Даланските възвишения, бе настанен в просторна стая и, след като остави багажа си и се преоблече, бе придружен до столовата, в която вече един по един пристигаха останалите повикани велики съветници.
Срещата бе назначена за пладне в същото слънце и Зинган се надяваше във времето между закуската и нея да успее да си отдъхне от дългия път.
Може би най-голямата му изненада бе обстоятелството, че поканата му за тази среща дойде от човек, когото не очакваше да види сред съзаклятниците, а именно – от самия домакин Андел Хагар. Бе я получил на 15 ларбун и бе имал време в промеждутъка между тази дата и тръгването си за насам да размени няколко думи с тайния си съюзник, водача на бунтовниците от Тимру Мелех.
През времето от фиртушкото произшествие насам, както той и Мелех бяха свикнали да наричат причинената от самите тях катастрофа по време на последната рулетка на Пош, двамата все повече се сближаваха, като бедствието, което предизвикаха, далеч не бе единствената причина за близостта им. Постепенно разбираха, че онова, което искат, всъщност е едно и също – едно преодоляло междуособиците в и между бардите проспериращо Тингано, мирно съжителстващо си с варварите от Абдала и дори активно търгуващо с тях. Единственото съществено различие помежду им бе обстоятелството, че докато Мелех смяташе, че за постигането на тази цел е нужно заменяне на киртската система със съвсем нов управленски модел, Зинган бе убеден, че киртското устройство не бива да бъде преобразувано радикално, още по-малко пък – премахвано, тъй като това би предизвикало всеобщ смут, заплашващ да срине самите устои на тинганианската политическа система и да предизвика масово безредие и хаос.
Всъщност – каза си за пореден път, - не е изключено Мелех да е по-прав от мен. Нека обаче да мине тая проклета среща! Все пак се надявам след нея, ако не друго, поне да мога да преценя по-добре доколко да отстъпя пред бунтовниците от Тимру, за да съумея да ги използвам в своя полза възможно най-ефикасно.
Уви – да бяха само те, бунтовниците от Тимру, нещата щяха да са далеч по-прости, отколкото всъщност бяха. В добавка към забъркването му със същите през последните няколко дяла началникът на личната му гвардия Йенет Камлу му носеше все по-обезпокоителни доклади за наличието на територията на самото Цингали на гнезда на някакво тайно съзаклятие, чиято дейност бе успял да проучи само от части. При това бе странно, твърде странно наистина, че въпросните съзаклятници като че ли съвсем не се криеха и дори не вземаха участие във въоръжени сблъсъци, камоли да ги предизвикват!
Сякаш изглежда все по-вероятно т. нар. „Кумлари от Цингали”, чието ръководство бившият началник на елдрианската градска стража Сеян Гавеир Безскрупулния разкри и изтреби почти до крак на Ирмидан, да са почнали да се възстановяват – допускаше. – При това, струва ми се, че съзаклятниците – които и каквито и да са - разполагат с вътрешни хора в пределите на бардското законодателно събрание и дори – нещо напълно възможно – сред самите членове на личната ми гвардия.
Освен това..., ааах, Велики Пош, освен това няма как да не ме притеснява и самият Сеян! – въздъхна Сорби. – След като разби „Кумларите” нямаше как да не го възнаградя, назначавайки го за заместник на началника на гвардията ми Йен. Да, като такъв се справя добре, ала прогресиращото му пиянство и чудовищните слухове – Разбира се, че са само слухове! Велики Пош, кой ли ги пуска?! Мигар не знам, че единственият му проблем е само този с калепа!, - че бил имал склонност да се гаври със затворниците в последна сметка могат да „изядат” не само неговата, а и моята глава! Добре поне, че си нямам проблеми с назначения на бившия му пост – началник на елдрианската градска стража – с Ламот Батар. Много точен човек, наистина. И ако Йен не се бе оказал толкова добър, колкото е, не бих се поколебал да назнача Лам даже за началник на личната си гвардия!...
- Здравей, Зинган! – рязко го изтръгна от размислите му познат глас. Бе Мартул.
- Здравей, Мартул! – сдържано му подаде ръка великият съветник от Цингали.
- Ще свършим бързо - уведоми го колегата му от Медара.
- А всъщност защо сме се събрали? – осведоми се Сорби.
- А, това ли? – махна с ръка Мартул. – Просто да потвърдим пред останалите членове на Съвета, че всички заставаме зад решението за извънредното му свикване в края на следващия дял...
Я, виж ти! – едва не позволи да проличи в изражението му обзелото великия съветник от Цингали вълнение. – Значи се готвят с внезапен щурм да завземат властта във Фиртуш преди изтичането на двуцикловото временно управление на Гуфо! Ала как, как ще го сторят? – зачуди се... и тогава..., тогава му просветна: - Да – каза си, - предполага се, че всички, които ще участваме в днешния маскарад, ще сме поне тринадесет души, които на извънредното събрание ще трябва да подкрепим някого, когото Мартул и евентуалните му съюзници в Съвета или извън него ще ни посочат! А дали това няма да бъде самият Мартул?...
- Нещо се замисли, а? – подозрително го изгледа Мартул.
- Мъничко се учудих, че в поканата ми липсваше дневният ред на събирането ни – повдигна рамене Сорби.
- Съображения за дискретност, колега – усмихна му се великият съветник от Медара, махна му за довиждане и се отдалечи.
И тъкмо в този момент Зинган оцъкли очи от изненада, съзирайки в отвора на внезапно проскърцалата в пантите си врата на столовата човек, за когото само до преди секунда би се заклел, че не би участвал в парада на Мартул. Бе видял, разбира се, Балабош.
* * *
Рекапитулацията на евентуалните милитаристи в Съвета на двадесет и четирите, която – да припомним – Тамрал и Гуфо направиха при последната си среща преди злополучната рулетка, донякъде бе близка до истината... – с шест важни корекции обаче. Тогава те бяха предположили, че опозицията се състои от следните дванадесет члена на Съвета: Етран Лагили Кръвожадния от Гамбари, Амри Шуктар от Гамбоне, Яя Бирфу Безмилостния от Фагали, Жарко Раган Песоглавеца от Шани Чи, Ивис Портили Смелия от Лейко, Анвил Шотон Скъперника от Лубили, Хендри Карис от Фан Вавел, Хагон Фасинта от Сарту, Мендилио Канастра Разсъдливия от Датейра, Аятур Дун Вироглавия от Регали, Мартул от Медара и Ома Переки Безстрастния от Адор Ран.
Грешките им бяха следните:
И така, ето пълния списък на Великите съветници, които по обед на 7 кларбун в 128 цикъл от тайния тинганиански календар се бяха събрали в голямата заседателна зала на двореца на Андел Хагар в окрайнините на Даланските възвишения:
Балабош от Кортис, Амри Шуктар от Гамбоне, Яя Бирфу Безмилостния от Фагали, Ошаш Ураги от Сагана, Ранар Носри от Лай Конду, Анвил Шотон Скъперника от Лубили, Хендри Карис от Фан Вавел, Андел Хагар Палавника от Батави, Мендилио Канастра Разсъдливия от Датейра, Ома Переки Безстрастния от Адор Ран, Аятур Дун Вироглавия от Регали, Мартул от Медара и Зинган Сорби от Цингали.
След кратко приветствено слово на Андел Хагар, което церемониалът изискваше той да произнесе в качеството си на домакин, думата взе Мартул и тутакси пристъпи към причината, поради която ги бе свикал:
- Колеги – започна великият съветник от Медара, - целта на днешното ни събиране е известна на повечето от вас. Щом сме тук, значи всички сме възмутени от вероломния начин, по който Гуфо узурпира властта във Фиртуш. Ето защо единственото, което искаме – при тези си думи хвърли бегъл поглед към Зинган, чието лице бе застинало в гримаса на безразличие и (нещо, което мъничко го изненада) дори леко отегчение..., - единственото ни намерение е да възстановим справедливостта, като му попречим да опита да запази позицията си на върховен разпоредител на Тингано и след рулетката, която е насрочил за 26 карбун от следващия цикъл, сиреч точно два цикъла след провала на предишната.
Намерението ни – казвам го за онези, които все още не знаят (при това отново погледна към все така спокойно разположилия се в удобния си стол Зинган) - е да свикаме Съвета извънредно, за да може той да делегира на някой от нас (не на някой от стоящите тук, а на някой от всичките двадесет и четири върховни съветници) изпълняването на киртските правомощия в срок до споменатото провеждане на рулетката след малко повече от половин цикъл.
След като избълва всичко това на един дъх, сякаш го бе наизустил до последната дума (естествено, не бе изключено и да е така, ала никой от останалите дванадесет велики съветници нямаше как да знае истината по този въпрос), Мартул направи кратка пауза, плъзвайки поглед по лицата на присъстващите. Сетне запита:
- Нещо неясно? Някакви предложения?
- Всички са наясно, не виждаш ли! – размърда се в стола си Амри Шуктар. – Давай да гласуваме датата и да се чупим!
- Други желаещи да се изкажат? – осведоми се Мартул след още една кратка пауза.
След като никой не се обади, той посегна към документа, положен на масата, около която бяха насядали, взе го и, след като още веднъж обходи с поглед лицата на останалите велики съветници, оповести:
- Ето и съдържанието на документа, под който предлагам да се подпишем поради съображенията, които изтъкнах преди малко. Сетне доближи документа до очите си и прочете следното:
Уважаеми Гуфо!
Ние, долуподписаните членове на Съвета на двадесет и четирите, сме дълбоко обезпокоени от начина, по който поехте киртския пост в суматохата, настъпила в заседателната зала при събитията по време на провеждането на рулетката на Пош на 26 карбун миналия цикъл.
Единственото основание да го сторите е, както, впрочем, и самият вие заявихте по време на споменатите събития, чл. 44 (ал. 3) от правилника за провеждане рулетката на Пош, където четем буквално следното:
„Бившите киртове играят ролята на арбитри при равенство на гласовете в Съвета на двадесет и четирите. При извънредна ситуация по време на рулетка на Пош, в следствие от която киртът – старият или новоизбраният умира или изпада във фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си, - колкото и невероятно да изглежда такава ситуация изобщо някога да възникне, бившите киртове договарят помежду си кой от тях временно – за период не повече от два цикъла – да поеме киртските задължения. При това последният е длъжен да посочи от трима до седмина от великите съветници за свои помощници и да насрочи нова рулетка на Пош след време не по-малко от шестдесет слънца и не повече от два цикъла от възникването на въпросната извънредна ситуация...”
Както сам можете да се убедите, в правилника изрично е споменато бившите киртове договарят, а не, напр., бившият кирт решава. В документа няма нито едно указание как трябва да се постъпи, ако бившият кирт – както е в нашия случай – е само един и затова се осмеляваме да заявим, че начинът, по който на 26 карбун миналия цикъл повторно поехте киртските правомощия, е, ако не изцяло незаконен, то поне не съвсем законосъобразен.
Ето защо ние, долуподписаните велики съветници, смирено ви молим на 27 ешарбун от настоящия 128 цикъл от тайния тинганиански календар да свикате Съвета на двадесет и четирите, за да избере той с вишегласие нов изпълняващ длъжността кирт, който да организира насроченото от вас за 26 карбун в цикъл 129 от тайния тинганиански календар провеждане на рулетката на Пош.
Знаем, че в хаоса, настъпил след вероломството на все още неизвестните престъпници, взривили статуята на Пош във Фиртуш, бяха нужни бързи действия, за да не настъпи всеобщ хаос и безредие, и сме ви изключително благодарни, че открихте начин киртството да продължи да функционира в относително равновесие и след споменатото злодейство. Сам съзнавате обаче, че след като законността на факта, че понастоящем заемате киртския пост (факт, който, между другото, ние признаваме), е проблематична, би било справедливо предстоящата рулетка на Пош да бъде подготвена и проведена от временно изпълняващ длъжността кирт, чиято легитимност не подлежи на ни най-малко съмнение.
С надеждата, че разбирате основанията ни и че ще изпълните молбата ни, ви желаем крепко здраве и още много цикли, отдадени на каузата на тинганианското единство!
Ние, долуподписаните...
Това е – обяви Мартул, след като свърши с четенето. – Някакви въпроси или неясноти?
Изчака няколко секунди и, след като никой не се обади, плъзна документа към седящия до него Ома Переки, като преди това положи под текста собствения си подпис. Когато документът стигна до Зинган, не се въздържа да погледне към него, само за да констатира, че и той, както впрочем всички останали, полага подписа си под текста.
Ала самият този факт (обстоятелството, че и Зинган подписа) все още не означава нищо, нали – каза си, – съвсем нищичко! Тестът – истинският тест – ще е по време на събранието на Съвета на 27 ешарбун и, Велики Пош, аз въобще не съм сигурен, че той ще го издържи!
* * *
- Мислиш ли, че Гуфо ще се подчини? – леко притеснен попита Балабош, когато около час по-късно двамата с Мартул се засякоха на излизане от двореца.
- Няма избор – убедено кимна великият съветник от Медара.
- А... - поколеба се колегата му от Кортис..., - а сигурно ли е, че никой от останалите (явно имаше предвид подписалите документа)..., искам да кажа..., е, добре де..., може ли да се разчита на всички тях?
- Интересува те дали някой от тях няма да поддаде? – уточни Мартул.
- Именно – кимна Балабош.
- Всеки от тях, всеки, има много силен аргумент да остане с нас – отговори уклончиво (поне от гледна точка на великия съветник от Кортис) Мартул.
- И все пак? – настоя Балабош. – Представи си, че при самото гласуване в Съвета в последна сметка се окажем дванадесет или – не дай Пош – дори малцинство!
- Засега сме тринадесет, нали? – опита да се измъкне Мартул, подавайки му ръка за довиждане. Балабош обаче не я поемаше – все още не:
- Ами – поколеба се той преди да зададе този опасен въпрос..., - ами ако някой от тях още сега отърчи при Гуфо и му снесе всичко?
- Това, което вършим, не е незаконно, приятелю! – с влудяваща колегата му покровителственост му напомни великият съветник от Медара. – Като не е искал да подписва, да не го е правил, нали така!
Едва сега Балабош забеляза протегнатата му ръка и, колебаейки се още миг, я пое.
- Не се притеснявай за нищо – едва забележимо се усмихна Мартул. – Обстоятелството, че първият път нещата се издъниха, изобщо не означава, че същото ще се случи и сега!
Въпреки това Балабош не бе убеден – поне не напълно. Нямаше какво да стори обаче – пак трябваше да чака: Велики Пош, та от почти цикъл и половина правеше само това – чакаше, чакаше, чакаше..., и то без гаранция за успешен завършек на чакането си!
Задържайки ръката на Мартул в своята, той му отправи един последен въпрос:
- Марти, а знаеш ли какво точно става в Гамбари? И, да я вземе Пош, коя е тая Чилда, дето зае мястото на Ети след убийството му?
- Някаква местна работа – пренебрежително повдигна рамене великият съветник от Медара, измъквайки плавно ръката си от тази на колегата си. – Жалко за Ети, но какво да се прави, случват се и такива работи...
Да – въздъхна Балабош, качвайки се във файтона си, - залъкът, който се силя да преглътна, е достатъчно голям, за да оправдае цялото това чакане! Дали обаче (Ееех, как бих искал да знам!)..., дали най-сетне ще успея да го поднеса към устните си?!
Спущено на 26 март 2015. Точно след осем дни очаквайте края на глава IV от книга втора.