Диалектически сладкодумства – част XIX

Защо християнките са повече от християните ли? Как защо?! Опитайте да си представите християнския бог в образ на жена!...

Тъпанар Дрънкар


  1. Чесането със самобръсначка не е препоръчително! Мъжете знаят защо.
  2. Няма двупосочна любов. – Двупосочни са само насрещно движещите се влакове!
  3. Наличното в живота страдание няма нищо общо с християнството. – Последното е подигравка с идеята за страданието!
  4. Разглобете човешката душа и ще намерите... животно от най-първичен тип!
  5. Оцеляването винаги е лесно. – Въпросът е дали има за какво.
  6. Странна работа: за едното ядене живеем, то пък мре за нас!
  7. За какво да водиш битка, ако и без това вярваш, че ще я спечелиш? За какво да водиш битка, ако при това не вярваш, че ще я спечелиш? За какво да водиш битка, ако не знаеш дали вярваш, че ще я спечелиш?
  8. Жизнено важно е кой кого: професионалистът – човека или човекът – професионалиста!
  9. Митът за пещерата на Платон е мащабна мистификация. – Алтернативата е ясна: или пещера, или... нищо!
  10. Кошчетата за смет са еманация на културата, а навикът ни да ги пълним – олицетворение на нейния упадък.
  11. Винаги се рискува това и само това, което не е достатъчно важно за рискуващия го – напр. животът.
  12. Моралистът лъже за фасадата, юристът – за дълбинните неща. – Моралът е лишен от право, правото – от морал!
  13. Защо християнките са повече от християните ли? Как защо?! Опитайте да си представите християнския бог в образ на жена!
  14. Ако си наясно, че истината може да те убие, и въпреки това искаш да я узнаеш, значи си потенциален самоубиец, а не актуален истинотърсач! – Амин!
  15. Животът е – и не може да не бъде – агония. Останалото е несъществено – просто медитация и... космогония!
  16. Разликата между САЩ и България е пренебрежимо малка: първите са страната на неограничените възможности, последната – тази на ограничените невъзможности.
  17. Къртовско усилие е да се живее! – тежко тежко въздъхнал мързеливецът. – Налага се да се диша!
  18. Преобърната парафраза на известна фраза от Фридрих Ницше:

    Този, който няма за какво да живее, не е в състояние да понесе нито едно „как”.

  19. Човешките общества винаги са допускали, допускат и ще допускат една и съща банална – и неминуемо фатална за оцеляването им – грешка: произвеждат индивиди в състояние на крайна неудовлетвореност!
  20. Най-опасни са онези, които настояват, че могат да минат без всичко. – Обикновено липсата на онова, без което не могат да минат, ги прави напълно непредвидими!
  21. Няма лоши хора, има лоши принципи. Проблемът е, че не ми е известен нито един добър принцип!
  22. Ако някой ви изглежда прекалено щастлив, опитайте да установите дали не е под влияние на определени субстанции.
  23. Странно същество е човекът: случайно си измисля свят, след което твърди, че последният по необходимост трябвало да има някаква първооснова!
  24. Защо мнозина си представят бъдещето под формата на мирен свят, претъпкан с интелигентни, грамотни и отзивчиви човешки същества ли? – Много просто: човекът винаги е страдал от недостиг на въображение!
  25. Трагедията е комедията на човека без чувство за хумор.
  26. Всеки човек винаги е едното от само две неща: стерилен мечтател или целеустремен неудачник!
  27. Ако постигнем рая на земята, какво ще ни остане, освен... да се преселим в пъклото на небесата!
  28. Едва ли има нещо по-неустойчиво, крехко и чупливо от нечия непоклатима жизнена ориентация! – Да живеят догматиците и – най-вече – безпочвената им порядъчност!
  29. Кажете на една жена, че е интелигентна, за да се почувства красива; кажете й, че е красива, за да се помисли за глупачка! – Ееех, кой може да разбере жените и неизбродните лабиринти на непонятната им логика!
  30. Никога не се питайте какво може да постигнете, без преди това да сте си отговорили на въпроса какво би ви било достатъчно!
  31. Амбицията убива интуицията, а интелигентността – спонтанността. – Това е толкоз... просто и логично!
  32. Тръпката на случването е в очакването. Настъпилото... вече е отминало. – А какво след това?!
  33. Не е важно какво се случва, а как тълкуваме случващото се. – Истината е проклятието, което само би фалшифицирало тази истина.
  34. Бурята е епицентърът на духовността. Покоят е само опустошението, което първата неминуемо оставя след отминаването си.
  35. Животът е абсурдно начинание. Всички се занимаваме с построяването на бъдещето, знаейки, че в най-добрия случай пребиваването ни в него ще е краткотрайно!
  36. Банално лесно е да бленуваш за идеали, ако нямаш температура, не те болят сливиците и/или носът ти не шурти!
  37. Компенсирайте несправедливостта: пазете природата, защото, ако й падне, тя не ще ви отвърне със същото!
  38. Някои вярват в богове, други – в науката, трети – в любовта, четвърти – в справедливостта, пети... – във философията... – А къде са мъдреците?!
  39. Има нещо гнило в реалността – дълбокомислено заключил реалистът. – Ееех, да не бяха оптимистите и песимистите!
  40. Искате да убиете интереса на учениците към нещо? – Елементарно: включете го в някой учебник!
  41. Колко съм красива! – възкликнала суетната жена. – Сега остава само... да ме харесат.
  42. Обвините ли някого в лъжа, рядко ще ви се обиди. В повечето случаи обаче ще се почувства длъжен да се престори, че го прави! – Куртоазия, какво да се прави.
  43. Животът няма смисъл – казал господ на човека.

    Тогава за какво да живея?! – не проумял последният.

    Как за какво?! – учудил се на свой ред господ. – Защото животът няма смисъл, разбира се!

  44. Всеки, който очаква срещу обичта си да получи обич, превръща обичането в търговски акт: дай ми, за да ти дам – или обратното (все едно). Също като молитвата в църквата: прекланяте се, за да получите и никога – и по никакъв начин – просто заради самото преклонение...

Спущено на 19 април 2014.


Назад към предидующата част

Напред към следующата част

Назад към всичките шарки, бримки и заврънкулки на целокупната черга

Към началната страница на сайта