Диалектически сладкодумства – част XX

- Някои твърдят, че съм бил умен – рекъл мъдрецът. – Какво по-сигурно доказателство за тъпотата им!...

Тъпанар Дрънкар

1. Къде е любовта?

   Как къде?!

   „Скрежи”, „попарена” от християнската любов! – Амин!

2. Какво друго е високата култура, ако не рафинирана свинщина?! – Образоваността не лекува от тъпота.
3. Вербализирайте това, което не можете да имате и ще сте го имали... под формата на илюзия.
4. По въпроса за жените жените нямат думата. Това не е мъжката гледна точка, а...безалтернативно и непроменимо състояние на нещата.
5. Целомъдрената дама има само един – Ала, уви, фатален! – недостатък спрямо леката жена. – Не е лека жена!
6. Жената има две и само две състояния: или е лека, или е трудна.
7. Ако не бяха и нещо друго, философите щяха да бъдат жалка картинка, каквато всъщност са!
8. Ако се преструваш на идиот, прави го докрай. В противен случай рискуваш да те помислят за идиот!
9. Колкото и да сте практични, вещите го умеят по-добре от вас!
10. Гледайте женски футбол, за да наблюдавате как играчките укротяват топката на гърди. – Прелест!
11. Достатъчно уважавам себе си, за да не използвам НИКОГА проклетото словосъчетание нямам време.
12. Птица ли си?

    Да?

    А разполагаш ли с летателен план?

    Не?!

    Що за птица си тогава?!!!

13. Всяко нещо – по стриктно разчертан във времето сценарий. – По дяволите спонтанността! Важното е да е поносимо.
14. Хората се подразделят на обичащи да обичат и обичащи да бъдат обичани. Трети вид няма.
15. Инатът е излишно упорство, упорството – необходим инат.
16. Почитта към мъртвите е безсмислена – тях (вече) ги няма. Опитай да обичаш живите – те (все още) са тук и... те обичат.
17. Оставите ли се в ръцете на специалистите, значи сте окончателно, безвъзвратно и съвършено свършени!!! Вярата в експертизата е точно толкова безпочвена, колкото всяка друга.
18. Груба – и затова често пъти фатална – грешка е да се върши каквото и да било без ведрото заключение:

    За нищо не ставам!

19. Миналото убива бъдещето, което му го връща, докато междувременно омерзеното настояще се оттегля в нищото.
20. Дръзките мечти свършват точно там, където се утаява всичко случващо се – в пепеливото бунище на спомените.
21. Мнозина бленуват за съвършенство; някои даже го постигат, само за да открият, че в него има всичко друго, освен... съвършенство!
22. Някои твърдят, че съм бил умен – рекъл мъдрецът. – Какво по-сигурно доказателство за тъпотата им!
23. Презрението е несъпоставимо по-пагубно от омразата. – Можеш да мразиш мразещия те, ала как да презираш презиращия те?! Да игнорираш игнорирането е все едно да извърнеш поглед от нещо, което никога не си виждал!
24. Да изпитваш несподелена любов към някого означава да конституираш неудовлетворимата си потребност от присъствието му посредством хроничното постоянство на отсъствието му.
25. Разчитащият нечии жестове често пропуска обстоятелството, че голяма част от тях са – и не могат да не бъдат – неволни.
26. Поискат ли от вас да поправите нещо, важното е да го сторите, а не поправеното да не се развали веднага след това!
27. Бягството от болезнените спомени може да има два и само два възможни резултата:
    1. да ни оперира от склонността да мечтаем;
    2. да направи мечтите ни не по-малко болезнени от същите тия спомени.
28. Ако беше възможно да се освободим от всичко, единственото, което би ни останало, би било да се освободим от свободата си!
29. Сигурното е, че сме индивиди. Личности можем да бъдем само под формата на преструвка.
30. Странно защо заклеймяваме патологичната лъжа, без да правим същото и с патологичната честност, след като знаем, че патологично честен може да бъде само яростният догматик!
31. Сей излишна честност и ще пожънеш... ненужни страдания!
32. По-добре изкуствена усмивка, нежели физиономия-бодливка!
33. Наличието на тайни е сигурен признак, че нещо не е наред. – Любовта не е изключение.
34. По-добре тъга от непостижимостта на желаното, нежели радост от постижимостта на нежеланото!
35. Утопиите са единствената форма на реалност, която може да бъде съхранявана в пълнота неограничено време. Предимството им пред постижимото е в баналното обстоятелство, че... никога не се реализират!
36. Някои хора са като затворена книга. – Обичаш я, защото няма как да разбереш, че е... празна!
37. Интроверти са само сънуващите, халюциниращите и невменяемите. – Няма как да живееш наяве, ако не капитулираш пред всеобемащата тоталност на света!
38. Пази се от тези, които твърдят, че те разбират! – Правят го, за да маскират обстоятелството, че не разбират себе си.
39. Екстазът е върховна форма на битие. Трайното му отсъствие е онова, което обикновено наричаме нормалност.
40. Хората рядко желаят злото някому. Не го правят от добро сърце, разбира се! – Просто... ги мързи!
41. Несъпоставимо по-добре е да живееш на ръба, отколкото отвъд него! – Смъртта винаги си е смърт, пък била тя под формата на живот без жизненост.
42. Защо обичаме идеалите си ли? Как защо?! – Че за какво друго, ако не заради удоволствието да се разочароваме от тях, когато ги постигнем!
43. Живеещите от ден за ден допускат фатална грешка. – Пренебрегват нощите!
44. Победителят никога не взима всичко. – Губи... вкуса на загубата!

Спущено на 2 септември 2014.

Назад към предидующата част

Напред към следующата част

Назад към всичките шарки, бримки и заврънкулки на целокупната черга

Към началната страница на сайта