Диалектически сладкодумства – част XVIII

Клозетът е еманация на свободата: там с фекално-уринална радост се освобождаваме от най-дълбинната си същност...

Тъпанар Дрънкар


Посвещавам настоящия – осемнадесети по ред – фрагмент от „Сладкодумствата” на всички жени по повод днешния им празник. Вие си го знаете, но все пак да кажа:
Жената е най-прекрасната фантазия във въображението на мъжа! Останалото е... пясък и пепел!

  1. Винаги постъпвай рационално, но никога не забравяй чувствата си!
  2. Оптимистът е човек, умеещ да се очарова от разочарованията си.
  3. Зима без сняг е като Атака без Сидеров, а сняг без зима – като Сидеров без френско културно аташе под ръка, когато му трябва.
  4. Какво друго е войната, ако не активно практикуване на мир чрез употреба на оръжия!
  5. Всеки от нас има само две възможности: да съхрани идеала, лишавайки го от действителност, или да съхрани действителността, лишавайки я от идеали!
  6. Явно депутатите ни не умеят да изкарват пари от труда си. Ако беше иначе, биха задължили всеки, който иска да наблюдава пленарните им заседания, да си купува билет за цирка.
  7. Доверие без риск би било точно толкова безсмислено, колкото и риск с подсигурено отстъпление!
  8. Да, християнството би могло да бъде една прекрасна религия, но само и единствено... в отсъствието на християни!
  9. Крайно неразумно е да оставяш храната на ближния неизядена, ако не я иска! Извънредно разумно е да го убедиш, че не я иска! (Съвсем инак стоят нещата, ако споменатата храна не е вкусна.)
  10. Удавникът иска вода, а не спасителен пояс! – В противен случай що за удавник би бил?!
  11. Наличието на справедливост предполага спазване на законите, а не изразяване на съмнения относно справедливостта им!
  12. Не е вярно, че няма нищо по-досадно от свободата. Има, естествено! Какво е то ли? Свободата да сме свободни, разбира се!
  13. Клозетът е еманация на свободата: там с фекално-уринална радост се освобождаваме от най-дълбинната си същност.
  14. Човек може да не се интересува от интересуващото го (тогава е кретен) или да се интересува от безинтересни за него неща (тогава е идиот). Трета възможност, за щастие, не съществува.
  15. Пътят към войната винаги минава през обсесивната ригидност на някоя умереност.
  16. Няма нищо по-възвишено от елегантно поднесената лъжа и нищо по-просташко от недодяланата такава!
  17. Скепсисът винаги е здравословен; болестотворна е идеята за прогреса.
  18. Какво друго е светът, ако не пародия от екшън планове с нулев КПД?!
  19. Сексът винаги се прави пред свидетели! – Говорещите латински знаят защо.
  20. Светът е любов – тук-там с примеси от незаслужаващо внимание безсветие.
  21. Признавам само един вид християни – бившите такива, разбира се!
  22. Какво друго е молитвата, ако не обществено приемлив начин да си говориш сам!
  23. Не обиждайте интелектуалците с настояването, че били част от обществото! – Те винаги пребивават в социума!
  24. Национализмът е вълк, а патриотизмът – само... овчата кожа на последния. – Да живее овцата и – най-вече – нейното овчедушие!
  25. Убийството на убиеца не ни спасява от убийци, а само увеличава броя им!
  26. Не е важно каква е държавата, а кой кого държи: държавата гражданите или гражданите – държавата.
  27. Едва ли има по-голям човеколюбец от човекоядеца! – Едно е само да докосваш ближния, съвсем друго – навеки да се слееш с него в кулинарно инспирирана симбиоза!
  28. Неотменно право на гражданина е да разполага с права, но не и непременно с правото да ги упражнява!
  29. Плакането е извънредно полезно – плакне очите, особено неизмитите такива!
  30. Култивация без приватизация е невъзможна. – Култивиращият винаги приватизира култивирания.
  31. Толерантност е, когато се преструваш, че понасяш другия, а нетърпимост – когато проявяваш невъзпитанието непоносимостта ти към него да проличи.
  32. Да бъдеш себе си е природна необходимост. – Само така можеш да си врата към другия!
  33. Човешкият живот няма хоризонт: не помним началото му, а с настъпването на края му просто... вече престава да ни има!
  34. Не съм достатъчно фрустриран, та да искам да съм щастлив.
  35. Разумът е волунтаристична страст. – Той е обичайната възпаленост на инвалидизираната емоционалност!
  36. Не е вярно, че откровеността е рядко срещан феномен. – Вгледайте се в лудите и пияниците!
  37. Обяснението в любов винаги е излишно. – Ако отсреща са склонни да откликнат, ще се получи и без него. Ако не са – то или няма ефект, или усложнява нещата.
  38. Войната винаги бива предшествана от колосално количество пацифистко словоблудство!
  39. Стига сме мързелували! – Човек има нужда и от малко почивка!
  40. Сериозните разговори винаги са нелепи. – Те са фабричният дефект на шегата, наречена живот!
  41. Пушачът и непушачът са еднакви поне в едно отношение – и двамата все някога умират. Разликата е, че в сравнение с последния първият разполага с едно удоволствие в повече.
  42. Долу ръцете от религията! – Глупостта трябва да разполага с шлюзове, по които да се оттича (почти)... безобидно!
  43. Удовлетвореният може и без знание; на неудовлетворения то не принася особена полза – най-много да повиши нивото на неудовлетвореността му!
  44. Спасение от малоумието няма, особено когато последното се самообявява за стожер на общественото здраве, политическата справедливост и/или благоденствието!

На латински думата тестис означава свидетел – бел. авт.

Спущено на 8 март 2014.


Назад към предидующата част

Напред към следующата част

Назад към всичките шарки на целокупната черга

Към началната страница на сайта