Един живот-добре подготвен и изпълняващ се план или просто случване на елементи от хаоса?

Животът не се нуждаел от опростяване.

бай Георги, Жоро, Гьоре, Гоче, Гоце, Жорж, Георгий, Георг...

Когато се обърнете назад как виждате изминалата част от живота си?

Като система от грешки, провали и успехи, с последните от които естествено се гордеете?
като добре структуриран от вас самите план за изживяване и развитие НА живота Ви?
като просто лутане напред назад със значително подсилени откъм чувства победи и поражения?

Да, може би животът е такъв, какъвто си го направим через нещата, които можем да променим, и простичкото възприемане на нещата, които не можем да заобиколим. Ако е коректно да опишем по такъв начин съставките на това нещо, за което пишем сейчас.

А няма ли един пореден вариант за поглед върху живота ни? Ама ето Ви го: Като например това, че каквото и да направим, както и да го възприемем, до която и стъпка от плана си да сме стигнали, не вървим в руслото на един по-общ план: Ето ви екзистенциално подкрепление:

Ние живеем и пребиваваме в училищната система по план. Колкото по-нагоре отиваме в класовата система (естествено иде реч за номерацията. Усмивка) толкова по-неостъпчиви стават двата варианта пред нас: „тясно“ специализиране или широк мироглед върху света.
След като направим избора тук повечето постъпват в поредната държавно-частна образователна институция или за да се специализират, или да вземат тапия.
По това време (днес с уклон към преди него (доста!)) или потом започваме да усещаме трепетите на сърцето, когато зърнем колежката (работничка или студентка), която необяснимо ни привлича, да се потиме в нейно (близко) присъствие, да копнеем за нейния поглед и усмивка.
После това усещане започваме да разсъждаваме, че тази(следващата,по-следващата или преждеидещата от следващата и така нататък) е жената, това е момичето, което е идеално за мен, с което най си пасваме по характер, интереси и прочие, и постепенно се увличаме и расте желанието да сме ежеживотно с нея.
После естествено работа,деца, умора от живота, чуденки как да уплътним все изтичащото безсмислено наше време, някакво подобие на любов, за което не се и повдига дума, защото сме наясно с нейната смърт, отдавнашна такава... както и в последствие нашата физическа собствена такава.

Сейчас наредете си наум вашите виждания, действия, съкрушителни победи и капитулации и се опитайте да ги напаснете къмту горните само маркиращи или направо грешко носещи от софистична гледна точка точки. Надявам се да не се напасват дотолкова, и да не се напасват никога, понеже означава простичко, че животът ни си е низ от едни добре структурирани стъпки, които не можем да избегнем в голяма част от случайте. Самото задаване на въпроси относно съществуването на тези етапи от живота ни номинално ни вкарва в руслото на тези етапи.

Но май точно това е случая-както и ако слезем малко на долното ниво-любовта, за хората с повече любов зад гърба си (аз не, аз само на теория съм дочувал и разсъждавал), методът на влюбване и самото състояние на любов са еднотипни сами по себе си в доста голям процент от случките на влюбване и влюбеност, училищната система пък си е дяволски еднаква за всички ни.

Продължение следует ...

Назад къмту човеконапречнотообщилище в Мегаполиси

Назад къмту Злобогневието на проклетото ни битие

Към началната страница на сайта