Животът от преди и... после

Човекът днес е „куха” запетайка,
„изпусната” случайно върху лист,
за който никой няма да се вайка,
щом вместо запетайка види... глист!...

Иван Бозуков


Да сътворя възхвала за живота?

За птичките, цветята, нежността?...

С апломб да преповтарям анекдота

как добротата шества из света?


Да бъда рупор, ехо, огледало

на времето, в което съм роден?

Да съм си сам опора и начало

и тъй да се зова... Освободен?!...


О, лудост от объркани инстинкти!

О, бездна от свещена тъпота!

Безмерна си, когато се развинтиш

с ехидния гласец на мъдростта!


Уви – сега Еразъм е програма,

а не човекът, който би се смял

над одиозната й мелодрама

и в нейна чест сълзица би пролял!...


Потръпват идеалите ни гузно,

ранени от дистанции и студ.

Мъждее битието им дифузно,

обвеяно с предчувствие за смут...


Човекът днес е куха запетайка,

изпусната случайно върху лист,

за който никой няма да се вайка,

щом вместо запетайка види... глист!...


Днес драмата ни е брутално проста,

каквато винаги си е била:

подриваме подпорите на моста,

по който кретат нашите дела!


Не можем да се случим актуално,

затъвайки ту в после, ту – в преди.

Мизерията ни е пунктуална,

затуй навред съзираме звезди!...


Не сме дорасли да сме нещо друго,

освен противотежест на смъртта.

Не ни интересува, че сме фуга,

кънтяща от вековна... празнота!


Играем си на мир и на войници –

съграждаме и после... го рушим,

не сетили, че сме нищохолици,

с единственото право... да грешим!...


Зениците ни отразяват леност,

която ведрост устните зоват!

Стопява ни хроничната ни нервност

да тлеем, щом взривява ни гневът!...


Ще се сменят отново времената. –

Ще заклеймим сегашния дискурс!

Ще обявим, че сме живели в блато,

но сме открили правилния курс!...


В главите ще прищракат колелцата,

инстинктите ни ще дадат отбой...

А след разсейването на мъглата

ще разтръбим поредния застой...


Такива сме, такива ще останем –

с фабрична грешка някъде в ума.

Ще сеем кавалкади от послания,

а плановете ни... ще ги громят!


Да сътворя възхвала за живота?

За пориви, небета и... скали?...

Съгласен съм – печели мнозинството...

или пък губи... – Все едно, нали?


Спущено на 16 септември 2014.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Назад към плитчините на дълбокомишленостите

Към началната страница на сайта