Книга първа: Това се случи в Балония – Част 7: От вагабонтство към кръстоломство
- О, преславни Карруммасе!!! – не сдържал въодушевляванието си Думана, фърлил се на землята и зафатил краищата на задните крайници височайши Карруммасови да целува. Пък в същото туй време Карруммас блажено от поредната си чаша бълхарско вино отпил, с едра хапка бълхарска пържевина облажил се, па зафатил да си довръши играта билярдска...
Иван Бозуков
Стоеел си, значи, в шатрата си несъща Карруммас, билярд биел, бълхарско вино попийвал си и арни гозби похапвал си. При туй все повеке от конистите му славни билярди ставали, чтото билярд да бият научавали се. Стигнало се дотам, чтото в такива произведени били веке цяли 544 от тех и отпочнала да възниква реалната опасност прекалено много конисти Карруммасови билярди да станат и кефа си да отпочнат да зъркелизоват, защитата балонска пръждосвайки.
Туй едно нящо твърде тревожно било и от друго едно стърнище. Много други конисти Карруммасови имало, дето доста люто гледали на всичката тая работа и пак за светяването на масълцето Карруммасово да плямпат зафатили.
Предусетил белята грядуща, от шатрата Карруммасова Думан Пуевски излял, та преславния си вагабонтин в свойта си шатра да посети и да му обади за туй едно натегнато положение.
А Карруммас пак билярд биел, ама блесъкът в погледът му величествен от тая една игра поотцедил се бил веке, та зафаштала досада да го обзема.
- Що щеш тука, вагабонтино нйеден? – обракил се към пръвия си помощник Карруммас, щом последният в шатрата му несъща пристъпил.
- Прощавай, преславни Карруммасе, ама не станаха ли твърде много билярдите балонски? – покланяйки се издумал някак въпросоподобно Думана.
- Е па ти колко щеш да бидат, Думане? – не по-малко въпросоподобно вагабонтинът балонски изгледал го.
- Петстотин четиридесет и четири са веке – информировал го пръвият му помощник. – Дай на 520 да ги намалим поне.
- Е па намали ги, оти ме за такваз една никаква работа въпросираш?! – подлютил се Карруммас. – Нали затуй пръви помощник си ми, та да ме не занимаваш с маловажности некакви си!!!
- Ама аз не затуй... – понечил да се поколебае Думана.
- Что не затуй, бе, Думане?! – очте повеке кипнал Карруммас и даже пръчката билярдска по пръвият си помощник запокитил, че се наложило оня да отскача, та по главата дебела да го не перне. Ама твърде бавно отскочил ради дебелината си пословична и последнята все пак за ухото закачила го, па макар совсем малечко. – А бе ти кви ми ги плямпаш едни таквиз неясно непонятни или, май би било по-право да се рече непонятно неясни?! – континизовал Карруммас. – Не стига ли туй, че билярдът зафати да ми омръзва веке, пък и за сладката си Бръмличка съм се прекалено много затъжил!...
- Прощавай, преславни Карруммасе! – искрено на разкаян Думана престорил се. – Ама аз тъкмо ради сладката ти Бръмличка навестявам те.
- Что, что рече?! – отведнъж челото Карруммасово прояснило се, та баш на Тийнангро замязало, при туй на Тийнангро по пладне, кога най-върло пече. – Сака да ме лицезре, тъй ли?!
- Сака – Думана в него опулил се, - ама...
- Ама что?! – нетърпеливо Карруммас изгледал го, хем с такъв един наново помръкнат поглед, та побързал Думана да му издума туй, ради което в шатрата несъща на преславният си вагабонтин дотъркалял се бил:
- Е па сладката ти Бръмличка не само би те лицезрела, о, преславни Карруммасе, ами и согласна с тебе некоя и друга дума да издума била би, рече ми да ти предада...
- Ами тогава что правим тука, бе, вагабонтино нйеден?! – от дънерът си Каруммас величествено телесата си тлъсти повдигнал. – Хайде къмту нея в шатрата ти несъща да ме водиш, че съртчицето ми е изгорела веке тая пуста моя Бръмличка!
- Ама то... – зафатил нящо да се дазландисва Думана.
- Нема то! – величаво некак си мощният глас Карруммасов прогърмел. – Чтом повелителницата на съртцето ми, чтом самата моя сладка Бръмличка сака с мене думи да дума, место за чекане нема, хем никакво!
- Ама тя не сега... – очте повече Думана обръкал се.
- О, то било подир пладне веке и сладката ми Бръмличка сигур спи сега и сладки сънища за мен сънува! – отведнъж на дънерът си Карруммас наново стоварил се и Думана кръвнишки изгледал:
- Ах, ти, вагабонтино нйеден! – подлютил се. – Что тогаз се не сурна къмту шатрата ми несъща хем по времето, когато да ме приеме готова ще е?! А, Что?!
- Ами... чтото..., преславни Карруммасе... – главата си Думана некак полувиновно навел и бичият му врат оголил се пред самите зъркели Карруммасови, та минала на последния мисълта саблята си в тия дебели като корабски въжета същи вратни жилове да забие, ама не само да се удържи успел, ами и подсмихнал се изтънко биля. А в туй време Думана досежно Бръмличка да дума континизовал:
- Е па именно она, сладката ти Бръмличка, ме проводи точно сега, и то с едно таквоз твърде особено поручение до тебе, о, преславни Карруммасе.
- Бръмличка ми е поручала нящо?! – пак Карруммас възрадвал се, та чек заборавил, чтото до преди малечко главата Думанска да търкулне хрумнало му било. – Поручала е нящо на самият мен да предадеш, на мен, когото в шатрата ви несъща да припаря не допуща, хем хич?!
- Да, тъкмо на теб, преславни Карруммасе – пак главата си посмеял Думана да повдигне и в зъркелите Карруммасови да се опули.
- Ах, ти, измет разправяческа такваз! – совсем веке вагабонтинът балонски от кожата си излял. – Оти ми не рече очте при започванието на всичкото туй совсем ненуждно дрънкание глуполомско, дето го континизоваме през всичкото време откак крачищата ти дебели в шатрата ми несъща стъпнали са?!
- Ама аз... – понечил да се оправдае Думана, ама Карруммас пресекъл го, хем отеднаж:
- Разправяй, гнидо нечтастна такваз, чтото инак със саблята си на парчета същи сторя ще те и за угощение на бълхите карантиите ти оставя ще!
- Ами... то... таквоз... – подфатил Думана. – Тя, де..., Бръмличка, да те лицезре и цяли пет минути да дума с теб согласи се ще, ама сака преди туй от вагабонтството балонско най-славният териториум в Арупа да сториш.
- Знайш ли как тоя свет сакалък на Бръмличка ще изпълним, Думане?! – некак тържествено заблестеели зъркелите Карруммасови. – Ще сторим Балония най-богатото вагабонтство на всичкият контирант Арупа, че и през многоводията отвъд ней биля!
- И как, как туй чудо направим ще?! – нетърпеливо Думана зъркелите си в тия на Карруммас облещил.
- Глупавичък си ми ти, Думане! – Карруммас засмеял се. – Ако и да си най-умният сред всичката ми пасмина от конисти, в туй едно отношение си като безант пред стадо бълхарско в сравнение със сладката ми Бръмличка! Зъркелизовай сега. По всичкият териториум балонски магистралиуми от бълхи ще сторим, така чтото кой де що през вагабонтството ми мине, такса от 20 бъчви пръвокачествено бълхарско вино да плаща. Та ще наречем, значи, тая такса Винетка и в скоро време Балония най-богатото вагабонтство не само в Арупа, ами и отвъд многоводията мимо ней сторим ще.
- О, преславни Карруммасе!!! – не сдържал въодушевляванието си Думана, фърлил се на землята и зафатил краищата на задните крайници височайши Карруммасови да целува. Пък в същото туй време Карруммас блажено от поредната си чаша бълхарско вино отпил, с едра хапка бълхарска пържевина облажил се, па зафатил да си довръши играта билярдска...
* * *
Речено – сторено. В късо време по всичката земля балонска на север от Бълхаря солидни магистралиуми от бълхарски скелети отпочнали да се появяват. И не само да се появяват отпочнали, ами и достроени биле само за некакви си нищо и никакви 3-4 зими! При туй появил се следният закон, на пръвокачествена бълхарска хартия зографисан, от самите Думана и Бръмличка сътворен при туй, и то с поредъчна порция охкания и пъшкания законоделски в шатрата им несъща:Закон 812, досежно таксата „Винетка”, что требва да плаща всякой другоземец, минуващ по магистралиумите балонски между Бълхаря и Дунуба:
Аз, вагабонтинът балонски Карруммас, повелявам всякой другоземец, что минува по магистралиумите балонски между Бълхарската планина и речището Дунуб, да плаща на вагабонтството ми натуралистическа такса, наречена „Винетка”, съставляваща 20 (двадесет) пълни до ръба бъчви с добре отлежало пръвокачествено вино бълхарско. Оня другоземец, който биде фатен по магистралиумите бълхарски без бълхарска разписка за тая една платена такса, на най-близко находящото се дръво да бъде обесен и за храна на бълхите тутакси след туй – предоставен.
Та щом всичкото пространство между Бълхаря и Дунуба застроено било, пристъпило се къмту прокарвание на бълхарски магистралиуми и през самата Бълхарска планина. Отпочнало се, значи, от една нейна хлътнатина, дето Връбска просека назовавала се, чтото по всичкото протежение на същата неутешимо ревеещи плачещи върби пороища от сълзи ронели.
Между това и в самата Безантия зачуло се за тия едни чудни бълхарски магистралиуми Карруммасови. И щом зачуло се за поменатата пътска грандоманщина съща, взел в туй едно вагабонтство да се навдига ропот преко конистите, что туй свето дело връшили, без хич биля да уведомяват за туй тефтератора безантски.
А той – тефтераторът безантски – случил се най-лютият от учредяванието на вагабонтство Безантия и, чтото и да правел, все право седеел, криво стоеел, което, то се знай, подлютявало го очте повеке. Та зовял се, значи, тоя тефтератор Бикобор. А името му идело оттам, че обичал много с бици да се дуелова. Ама не биле тия дуелиуми обикновени некакви си, ами баш тефтераторски едни такива.
Что съставлявали ли? Ето что: Заставал Бикобора връз един зид и за всека сгода с цела макара въжа овързан, та да не вземе светото му тело на землята да падне и на пихтия да стане, а току до него голем камък от подопечните му конисти дотътрен и на ръба на зида турен, така чтото и при най-малечкото досегвание да се сгромоляса връз пенещият се и ревеещ бик от 15-метрова височина.
Та стоеел, значи, Бикобора и бика дебнел, что на арената да се вихри спущен бил. И щом тоя един добитък под камъка озовавал се, Бикобора тласкал камъка и последният – хоп – връз бика, като костите му строшавал, до една биля!
Толкоз за любимото забавление Бикоборско. Сега обаче думата ни е как се случило тоя един височайш тефтератор безантски славата Карруммасова, пък покрай ней и тая на пръвия му помощник Думан Пуевски, по цела Арупа да разнесе.
Отпочнала се работата отдавна – още преди Карруммасу да хрумне магистралиуми бълхарски да зида. Поканил него време Бикобора една фуста разправяческа, что Милевра назовавала се и като пръва прорицателница в Безантия подвизавала се, на бълхи да му гледа. И гледала тя что гледала, па рекла Бикобору, че черепът му същ на чеша сторен щял да биде от некой си Карруммас и че последният от него – от самият череп Бикоборски – пръвокачествено вино бълхарско да лочил щеел! И не само туй, ами и лочейки бълхарско вино за съртцето да се фати и да пукне щеел бил!
- Ти чуйш ли се что думаш, ма, нечтастнице нйедна! – из дъното на нящото си като душа възмутил се Бикобора, па извадил саблята си, замахнал и прорицателницата Милевра без глава оставил. Дълго подир туй обаче континизовал да се пени. Дотолкоз бил разядосан, чтото чек цяли три деня на зида над арената бици да трепе не весвал се! Накрай обаче въздъхнал и пренебрежителско некак си махнал с краището на предния си дясен крайник, високопарно произнисайки:
- Ако оня ваджишкав Карруммас, който и да е, от черепа ми чеша стори, от арената бик да ме убие дорде от зида връз него тежкия камък спущам!
Успокоен от тия едни слова свои, Бикобор опитал да заборави всичката тая във висша степен нелепа история и – поне за некое и друго време – съумял да го стори. Научил се обаче, че Карруммас магистралиуми бълхарски правел и не само туй, ами че и такса от минуващите по тех другоземци взимал. И като се научил, разядосал се, ама много се разядосал! Толкоз се разядосал, чтото почнал да планирова на бълхарски прах тия едни съоружения да стори!
Позамислил се обаче Бикобора и накрай вземал едно във висша степен безантско решение. Намислил не да разруши магистралиумите Карруммасови, ами за безантски нужди да почне да ги употреблява. Ама за тая една цел Карруммас требвало при Хесус Христозов – туй било божеството, на което кланяли се безантите – да прати.
И ето, щом през връбската просека на Бълхарската планина магистралиум прокаран бил, поел Бикобора с 50 000 безанти властта безантска на север от Бълхаря да възстанови...
* * *
А в същото туй време в Балония все повеке растеели пълчищата обесени и за угощение на бълхите предадени ради неплащането на Винетката другоземци, в туй число и немалко безанти. Ако и конистите балонски храбро сражавали се с безантите да биле, все по-често голями парчета от териториумът балонски на последните плячка ставали.То се знай, чтото нуждно било некакви мерки да се вземат, при това совсем немедлено. И ето, щом научил се, че тефтераторът безантски Бикобора с 50-хилядна войска Бълхаря през Връбската просека да прекоси готвил се, Карруммас пръвият си помощник Думана в несъщата си шатра повикал и поручал му една във висша степен хитра клопка да им устрои.
* * *
Речено – сторено. Стигнал, значи, с всичката си войска Бълхаря Бикобора и без колебание, ама совсем никакво, почнал да го катери през Връбската просека, право по магистралиумът Карруммасов. И ето, в една кривина на поменатата просека, что по-крива била даже и от Бикобора в най-кривите му настроения, от плачещите върби над главите безантски конисти Карруммасови да падат отпочнали. И дорде безантите се усетили, голема част от тех посечени биле, а мръшата им пир за угощение на бълхите станала. Ама все пак щяли да се съвземат безантите нйедни, ако един конист Карруммасов и връз бикобора паднал не бил и главата му безантска с един удар на саблята си от телото му не отделил. Туй във висша степен безантските редици разстроело и безантите на бег обратило.Та думата ни е за главата Бикоборска. Вземали тая една височайша глава конистите Карруммасови и право пред шатрата несъща Карруммасова на кол набучилия. Ама минало се не минало време и отпочнала главата Бикоборска все по-силно да смърди. Туй едно нящо случвало се с особено голема интензивност, чтото лето било, пък и бълхите дотолкоз преситени с безантска леш биле, че от дебелина едвам телесата си повдигали и хич биля не им било идвало на ум с главата Бикоборска угощение да си сторят.
Та като отпочнала тая една глава да вони дотолкова, чтото даже смърдително устойчивият Карруммас в ноздрите да удря, повикал последният Думана и строго зъркелизовал го:
- Махни тая леш от пред платнището на шатрата ми несъща, вагабонтино нйеден! – заповедал му.
- Прощавай, преславни Карруммасе, ама имам по-добро предложение – да се не съгласи с вагабонтина си дръзнал Думана.
- Что, да я изплюскаш ли сакаш, измет разправяческа таквас? – да се пошегува рекъл Карруммас.
- Нящо много твърда ми се види, пък и не много слюнкоотделително смърди – деликатно отклонил предложението Думана и континизовал: - Что не поручаш от черепа Бикоборски чеша да сторят, та от нея виното си бълхарско да лочиш?
- Я! – блеснали зъркелите Карруммасови. – Знайш ли, Думане, чтото туй много, ама много гениално пада! Тъй при преговорите с враговете балонски тая една чеша ще нося и от нея на воля бълхарско вино ще лоча, та ужас безподобен в съртцата им да всявам!
И точно така станало. Изработили най-вещите майстори на чеши в Балония голема винска чеша от черепа Бикоборски, па и с орнаментиуми от бълхи обточили я. Сетне Карруммасу предоставили я, пък той, за награда от туй едно родолюбиво дело, с по 3 бъчви пръвокачествено бълхарско вино глобил ги.
И от него ден често конистите Карруммасови вагабонтинът си с тая една чеша арно бълхарско вино да отпива по магистралиумите бълхарски на столицата Пляска съглеждали. А столицата балонска него време Пляска назовавала се по предложение на самият Карруммас, чтото в ней една особена разновидност бълхи въдели се. Туй биле едни такива много едри бълхи, крилати при това и като хвърчеели, крилата им громко пляскали, и тъй звукопроизводителствували славата бълхарска, па покрай ней и балонската такава.
Та тъкмо тая една черепска чеша причина станала Карруммас много походи през годините срещу безантите да отпочне и не само да ги отпочне, ами и с все по-дълбинно навлизание на териториумът безантски да ги довръши.
* * *
А между това Бръмличка най-сетне, кога Карруммас веке совсем отчаял се бил, склонила неколко думи да му рече, ама от разстояние – нящо, на което Карруммас не само согласил се немедлено, ами и банкет устроил в чест на туй едно предстоящо събитие.Срещнали се, значи, Карруммас и сладката му Бръмличка, точно по средата между несъщата шатра Думанска и неговата собствена – Карруммасу – несъща шатра. И тъй като Бръмличка сакала плямпанието им да е от разстояние най-малечко от 22.5 метра, викали, та да се чуват.
- Е па добре си се появила пред зъркелите ми, что все теб дирят, о, сладка моя Бръмличке! – Карруммас възторгнал се.
- Я стига сантименталиуми! – Бръмличка срезала го и некак не совсем дружелюбно зъркелизовала го. – Что съм ти, щом бълхите повеке от мене обичаш?!
- Бълхите?! – във висша степен втрещил се Карруммас. – Да ги обичам повеке от тебе?!
- Ами да! – потвръдила тя, - бълхарско вино все пиеш, бълхарски пържевини все нагъваш, бълхарски магистралиуми все строиш!
- Ах, това ли било, ненагледна моя красавице! – прогърмело гласището Карруммасово. – За да ти докажа, че ти много по-горе от която и да е бълха стоиш, бълхите на всеобщо уничтожение ще подложа и щом тая една полезна работа свръша, в шатрата ви несъща с Думана ще дойда, та да ти докладвам лично.
И почнало се едно масово бълхарско изтребление из цела Балония. При туй то дотолкова всеобщо било, чтото опасност появила се бълхите до крак изтрепани да бидат. И точно в тоя един момент случило се нящо, что бълхата спасило, а именно следующото.
* * *
Една от тия ночти на злокобно бълхарско изтребление, что черни ночти грядущите поколения щяли да ги нарекат, Думану присънил се некакъв си ламаринован человек, който некак твърде строго изгледал го.- Кой си ти? – понечил да въпросира туй ламариновано человекоподобие Думана. – Да не си некой времекръшкач?
- Нема значение кой съм, ами е важно туй, дето ще ти река – прогърмел гласът на ламаринованото человекоподобие. – Помниш ли ти, Думане, как се случи тъй, чтото главен помощник Карруммасу да станеш? А, помниш ли?
- Е па помня, как да не помня! – изгледал тежкоподвижния си събеседник Думана.
- Помниш, ама зъркелизова се така, чтото секаш си заборавил! – нахокал го ламаринованият человек и строгостта в зъркелите му очте по-убийствена станала. – Наместо да сториш нящо, дето бълхата да спаси, ти дозволяваш на вагабонтина си глуполомски на всеобщо изтребление всичкото племе бълхарско да подложи!
- Ама аз не ща така, ламариновано человекоподобие таквоз..., обаче!... – отпочнал да се оправдава Думана.
- Щом не щеш, ще сториш ето что – ламаринованият человек с поглед приковал го, сетне му поручал как да нареди работата тъй, та племето бълхарско от гнева Карруммасов да отърве. – Сетне – уверил го – ти самият вагабонтин балонски ще станеш и славата ти по всичкият контирант Арупа разниса ще се, пък и по землите отвъд многоводията мимо нея биля!...
* * *
Малечко после това по време на един поход Карруммас озовал се току мимо стените на столицата Безантска, что Констандум назовавала се. И озовавайки се мимо ней, жъртвени бълхи Тийнангро отпочнал да прениса. И кога бройката на тия нечтастни бълхи да набъбва взела, стигайки внушителската цифра 303, Карруммас обявил, чтото Тийнангро заручал му бил Констандум да превземе, населението му със смерт благословена да дари и на угощение бълхарско да го предостави.Решено било веке на следующият ден офанзивата къмту това едно здраво укрепено многолюдие да отпочне, когато заедно с конистите си Карруммас с вино бълхарско да се налива наченал. Думана обаче къмту него приближил се, заговорил го и незабележено от никого спущил нящо в чешата му винска, что от черепа Бикоборски направена била. При туй очте чтом повдигнал Карруммас тая една чеша и в гърлото си излял я, и с двата си предни крайника за съртцето фатил се и в страшни гърчевини в скоро време издъхнал...
* * *
А очте след смъртта му Думана за вагабонтин балонски обявил се, издавайки немедлено следующите два извънредно важни указа:Указ 1, досежно спасяванието на племето бълхарско:
Аз, вагабонтинът Балонски Думан Пуевски, повелявам от тоя момент нататък изтреблението бълхарско тутакси прекратено да биде и прежната почит към бълхата във всичкия й прежен блесък да се възстанови! Ако оттук насетне некой бива зъркелизован бълха обикновена да трепе или на каквито и да било изтезания да я подлага, тутакси главата му със сабля да се отсече и за угощение на бълхите предоставен да биде!
Указ 2, досежно трансформированието на Балония от вагабонтство в кръстоломство:
Аз, вагабонтинът балонски Думан Пуевски, повелявам от днес насетне Балония от вагабонтство в кръстоломство да се трансформирова, а моята длъжност от вагабонтин на кръстолом да се преименова. Правя го в чест на бълхата, дето я уцелих и на кръст сторих я, благодарение на което в пръв помощник Карруммасу – царство му Тийнангрово – произведен бидох. Правя го и ради чтото безантите нйедни – Тийнангро да ги изтръшка дано! – към бълхата се във висша една степен пренебрежителско отнисат и на кръста кланят се. От днес насетне ако некой на териториумът балонски – бил той свой или другоземец – кръст зъркелизован да носи биде, самият той на кръст сторен да биде и с катапулт на териториумът безантски да се изстреля!
Вторият от тия два указа толкоз възмутителен за сите кръстофили арупски сторил се (пък, както ще зъркелизоваме, последните особено много биле), чтото те Балония заклеймили и зафатили за бран преко ней сбор да правят. Това обаче е друга история, за която ще ви разкажа следующият път.