Книга първа: Това се случи в Балония – Част 1: Предсказанието

Разправячите са несретна пасмина от сеещи тръбно глуполомство обезпростачени неблагообразия, просещи клюки, които после това преработват до чистопробни лъжи с опашата медузоформа и така обоклучени ги хвъргат в пространството, та да затрият времето... – хем всичкото!...

Иван Бозуков

Ще захвана издалеко, понеже историята на хероите, която ще ви разкажа, е тясно вплетена в една друга такава, а именно тази на нещо, дето в началото си било вагабонтство, сетне преобразувало се последователно в кръстоломство, кръстофилство, моноправство и – накрай – в антипублика, след което станало толкова безумно, щото просто не устояло на възможността да се самозакрие! Кое е това нещо ли? Ето кое.

Имало едно време една държава, която се наричала Балония.

Защо Балония?! – с недоумение ще запитате.

Не ще има обаче кой да ви отговори, защото тази държава отдавна не съществува. А не съществува, тъй като биде закрита по спешност през вече далечната 2117. При това я закри не кой да е, а собственият й тартор, главният балонист на Антипублика Балония по ония смутни времена Чудньо Пръдлев!

Кой е Чудньо Пръдлев и защо закри самата тарторизирана от собствената му персонална особа антипублика ли? Точно за това възнамерявам да ви разкажа сега.

Да подходим дедуктивно, почвайки от всичката предистория на нейно антипубликанско величество Балония, минавайки през окаяното състояние, в което тя се намираше през вече далечната 2117, та да стигнем накрай до последния й тартор, а именно споменатия окаяник г-н Чудньо Пръдлев.

И тъй. Разправят, че нявгаж, през някой си, ама VI ли беше, VII ли беше век (забравил съм вече) от новото чудо (пък дали не беше от старото), някой си конист на име Исперях дотътрил сбирщината си от вагабонти по тия фатални земи. Те – въпросните земи, де – били опоскани във всяко отношение – едно откъм плодородие, друго откъм достойни за светопоявлението си вагабонти. Та Исперях със сбирщината си донейде компенсирал втората от тия две щети, основавайки вагабонтство, което назовал Балония. А назовал го така, щото разполагал с наистина славни вагабонти, които дори тогава – още през вече поменатите VI-VII век от новото (пък дали все пак не беше старото) чудо – били особено изкусни производители на балони. Ама не какви да е балони, а такива от... дъвка! (В името на неутралността трябва да се помене, че други разправят, щото всичкото това било вярно, ама не и досежно балоните, щото онуй време било толкова мракобесническо, че дори – представете си – все още нямало никакви, ама съвсем никакви дъвки!)

Да продължим обаче, щото май множко почнахме да се откланяме от основната идея, ако и още да я не съзираме хич.

Та обявено било, значи, началото на наличието на вагабонтство, наречено Балония, каквато и да е причината за това му название. И ако и да не е сигурно, щото съставящите туй вагабонтство вагабонти умеели да правят балони от дъвка, едно е несъмнено – последните били ненадминати по свирепостта и кръвожадността си! Разправят даже, че собственият им тартор, а именно поменатият Исперях, назовавал се бил така, щото обичал да си пере дрешнината с капата и калеврите барабар в кръвта на новоубитите от самия него врагове балонски!

Ама и аз съм един! Плямпам разправят, разправят, разправят, пък не поминавам източника на това разправяние. А той – източникът на разправянието балонско, де – не е гъгнивото шушнене на разправячите, естествено! Кои са разправячите ли? Ама не знаете ли?! Ама наистина ли не знаете?! Е, ще ви кажа тогава, щом сте чак толкова невежествени по един хем хептен фундаментално важен – или може би е по-право да се каже важно фундаментален - въпрос. Разправячите са несретна пасмина от сеещи тръбно глуполомство обезпростачени неблагообразия, просещи клюки, които после това преработват до чистопробни лъжи с опашата медузоформа и така обоклучени ги хвъргат в пространството, та да затрият времето... – хем всичкото!

Разбрахте ли сега кои са разправячите? Не сте?! А ви го обясних толкова нагледно!

Ама нищо, нищо. Всичко ще се изясни с времето, освен, разбира се, ако се не изясни, барем хич.

Та от всичко дотук излиза, че разправячите не са и в никаква степен и смисъл никога не биха могли да бъдат източник на която и да било частица от историята на окаяното безумство, наречено Балония.

Че кои са тогава сладкодумните плямпачи на историята всебалонска? – ще запитате.

Как кои?! – отговорил ви бих, хем с възмущение. – Балосторите, естествено!

Кои са балосторите ли? Ама и това ли не знайте?! Бедничките! Ама вий сте по-зле и от разправячите, бе хора! (Имам предвид в интелектуално отношение, разбира се. Хич и не ми е било на ум да ви обиждам, в случай че съвсем случайно (и почти толкова погрешно) допуснете, че ви сравнявам с последните по някаква друга още по-маловажна – и, естествено, изначално нефундаментална – причина!)

Та за балосторите. Това са такива едни вагабонти, дето все разправят всякакви работи, ама като им кажете, че го правят, така жестоко ви се обиждат, че даже не сте в състояние да разберете, че са ви се обидили и при това – представете си – дори отказват да ви обърнат гръб!

Първият балостор, Пешко Царев, бил зимедраскател от далечното минало, ама от кое точно далечно минало и колко далечно е било то, се не знае. Известно е само, че бил се подвизавал по тия земи, като непрекъснато повтарял безумството, че тъдява щяло да се учреди вагабонтство на име Балония. Та поради това повтаряние безпрестанно един от непосредствените му съседи, крупният местен шатродържец Болко Лиглев, донесъл за това нечувано нахалство на предстоятеля на местния клон на разправячите Мръсньо Чистев, при това докато последният осторожно си чистел калта от ушите с бъркалка за сладолед, случайно изпаднала от машината на времето, докато я изпробвали 5436 (ама дали не бяха 6514) години по-късно!

- Хм – провлякъл Чистев, вадейки особено едро топче кал от лявата си ушна кухина и катапултирайки го нейде зад госта си посредством мощно почуквание по споменатия вече инструмент на въпросното изваждание. – Хм – повторил предстоятелят, като тоя път вложил в мощното си гласище лека нотка на настоятелност. – Балостор, казваш? Зимедраскател при това?

Лиглев потвърдил с достойно мълчание.

- А каква е причината на последствието от следствието на това повтаряние безпрестанно на поменатия от теб зимедраскателен балостор? – понечил да се осведоми Чистев, само че точно в тоя момент лекичко духнал през ноздрите си, изтласквайки едър гурел на повръхнината на дясното им отверствие – факт, който разконцентрирал госта му дотолкова, щото последният съвсем даже забравил да поиска да му отговори.

- Да разбирам ли, че това ти е неизвестно? – настоял домакинът.

- Кое? – невинно запитал Лиглев. – Причината от последствието на следствието после появяванието на гурела на повръхнината на дясното ви носоотверствие ли, уважаеми предстоятелю?

- А, пак ли?! – позасмял се Чистев и бръснал с опъкото на дясната си ръка лявата си ноздра, пък белким поменатото от госта му страшилище изпадне нейде на пода, та барем да се не види поне.

- Не, не тая, другата – услужливо му подсказал Лиглев, кимвайки къмту дясното му носоотверствие, като при това домакинът извършил съвсем същото действие досежно лявата си ноздра, но тоя път с лявата си ръка.

- Стана ли вече, та да пристъпим най-сетне към съществото на проблемата? – осведомил се предстоятелят.

- Не, ама въпреки това можем, чини ми се, да пристъпим към самото същество на най-дълбинната същина на проблемата – склонил да отстъпи гостът.

- Та за какво беше реч? – опитал да си припомни домакинът, като наново се заел с калта в ушите си, ама тоя път почнал да обработва дясното си ушно отверствие.

- За зимедраскателния балостор Пешко Царев, дето постоянно разправя, че... – услужливо понечил да му припомни шатродържецът.

- А, да – склонил да си спомни домакинът, прекъсвайки го насред изречението. – Сигурно ще да е от калта в ушите ми. Доста се е натрупала напоследък! Та какво досежно тоя балостор?

- Ами това, че... – понечил да продължи да опреснява паметта му гостът.

- А, да! – благоволил да го прекъсне паметопроизводително домакинът, изваждайки от дясната си ушна кухина поредното топче кал и катапултирайки го нейде, ама тоя път – ей така, за разнообразие – не зад госта си, а зад самия себе си. – Разправял, казваш, че тъдява щяло да се появи някакво си вагабонтство на име Балония?

- Не просто разправя досежно такова едно безумство – потвърдил гостът, - ами и, което, чини ми се, е разковничето на белята, прави го безпрестанно!

- Ще я видим тая работа – с плаха заканителност (или, май би било по-точно да се каже, със заканителна плахост) отсякъл Чистев, полекичко се надигнал от дънера в шатрата си, на който бил седнал и... изтънко и деликатно пръднал.

Още на следната сутрин после изгряванието на слънцето тръбачите на последния захванали да затръбяват зимедраскателя Пешко Царев за среща с него. И ето, само 6 дни и 5 нощи след това явил се Царев при Чистев и бил захванат следующият достопочтен преговорителен разговор помежду им.

- Що щеш от мен, простия зимедраскател и от мнозина още назовим балостор, предстоятелю? – подел гостът.

- Разправял си нещо – понечил да му припомни домакинът.

- Твърде вероятно – потвърдил Царев, - щото все разправям някакви работи, ама все такива едни, дето никой ги не слуша!

- Като тая афера за предстоящото появявание на вагабонтство на име Балония ли? – минал към въпроса Чистев, извадил из джеба си крайче на конска опашка, изсекнал се в него и го прибрал обратно в гащите си, правейки го с чувство на дълбоко достойнство.

- А, това няма как да са го не чули – заявил Царев. - Само през последните 33 дни и половина съм го казвал минимум 22486 пъти.

- И? – изгледал го строго Чистев.

- Какво и, предстоятелю? – опитал да не схване гостът.

- Отде имаш тая фундаментално важна (или май беше важно фундаментална) информация досежно бъдещето на тия земи? – уточнил Чистев.

- Ще ви кажа, уважаеми предстоятелю, само че... – тук гласът на Царев се скършил като сабля на потенциален – сиреч предстоящо актуален – враг балонски.

- Само че? – изчаквателно въпросирал домакинът, като си позволил малка усмивка под формата на голяма прозявка.

- Само че при условие, че ми дадете за изследвание проба от гурлите си и от ушната си кал, субстанции, от които, разправят, сте имал в изобилие.

- Това да искаш! – подскочил от радост домакинът, та чак му изхвръкнали зъркелите и се наложило да ги прибира в орбитите им посредством височайшите краища на предните си крайници.

И тъй сделката станала, в резултат от което Чистев научил, че информацията досежно бъдещото появление на вагабонтство Балония зимедраскателят и още първи балостор Пешко Царев добил от един времекръшкач от след 8459 години, паднал право в шатрата му точно докато домакинът сърбал вкусна супа с месо от комунист в американския конгрес от времето на Маккарти, донесено му от друг времекръшкач от едно доста по-ранно бъдеще.

Та минало се, значи, известно неизвестно време после тоя фундаментално важен (или по-право би било да се каже важно фундаментален) преговорителен разговор между разправяч и балостор, когато на северния бряг на голямото речище, наречено Дунуб, щото все му търсели дъното и все не успявали да го открият, явило се неколкохилядно стадо конисти и акостирало там. Последните били водени от человек, дето бил толкова величав, щото величието му чак се не знаело, барем хич! Та назовавал се тоя водител на конисти безземни – щото досега само скитали се били те из земи всевъзможни – Исперях. И рекъл той на подопечните си, сочейки отвъд Дунуба:

- Що ще речете, братя мои, да пресечем туй речище, щото съм проучил, че откъм южното му стърнище имало разправячи, хем богати, та с добра плячка може да се сдобием?

Подопечните му конисти само това и чакали. Опоскали местните дървета, та да си сторят лодки тридръвки, посредством които да пресекат Дунуба. И ето, точно така направили. И не само туй, ами и откъм южното стърнище на поменатото речище наистина се натъкнали на цяла шайка разправячи, хем неземно богати. Та оплячкосали ги конистите Исперяхови и, разбира се, милостиво от живи в мрътви ги преобразували. Сетне настанили се там и – кой знай защо – решили вагабонтство да сторят. Това обаче е друга история, за която ще ви разкажа следующият път.


Напред към следующата част

Назад към целокупното Художество барабар с всичките материали в него

Към началната страница на сайта