Вечерни щурци

„Скрибуцат” като „счупено” небе,
чиято глъб мълчания „разнищват”.
А беше време или пък... не бе,
когато „трелите” им бяха... нищо...

Хайван Торбалан


Цвъртят на вечност в края на деня,

на самота цвъртят и... на далечност.

Уви – долавям ги дори в съня,

белязали душата с безутешност!...


Цвъртенето им – зъзнеща печал

света превръща в ледена пустиня

за всеки, непотребно развенчал

потребата животът да е... тиня.


Убива ме звънтящият покой

на еднострунната им монотонност.

Ще си остане тайна как и кой

пленил ги е в безлика безсъдбовност.


Скрибуцат като счупено небе,

чиято глъб мълчания разнищват.

А беше време или пък... не бе,

когато трелите им бяха... нищо...


Да, зная, че е винаги сега

и че са мъртви всичките предита.

Възкръсва само спомен за тъга

която в хленча на щурци е скрита...


Цвъртят в бездомно вехнещия здрач

на вечерите с празна многолюдност.

Цвъртенето им носи дъх на плач

и... на неизлечима непробудност...


Не искам да ги слушам, ала те

цвъртят до болка, до абсурд, до... писък!

Цвъртят с извечния авторитет

да са природа от порядък нисък...


Отсъствието дебне в хор щурци,

боли в безспирната им канонада.

На плавно разложение творци,

цвъртят като изчадия от ада!...


Цвъртят като парченце от прибой

в безлунна нощ на безполезен скитник,

съзнаващ без остатък и... без бой,

че само в нищетата е... отличник...


Цвъртят щурците, хлопва вечерта

кепенците на думи и утехи,

побързала да стрие пепелта

от нечии несбъднати... доспехи...


Далеч си все, а те са вечно тук –

не, тука са, понеже си далече.

Гласа ти са заместили със звук,

кънтящ от празнота в самотна вечер...


Цвъртят на вечност в края на деня,

с цвъртене, нагнетяващо далечност.

Пощадата мираж е и в съня,

навеки инфектиран... с безутешност...


Спущено на 5 септември 2016.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Назад към плитчините на дълбокомишленостите

Към началната страница на сайта