Прокоба
Тогаз човечецът започнал да се моли да има шанс поне да се заколи! Ала късмет не бил! Сатърът се строшил! - Повреден бил. И старецът сиротен пак не се убил!!!...
Иван Бозуков
Живял един човек цял век.
Ала, не щете ли, разбира, че няма да умира... и се спира пред язовира.
И ето – ще се дави, та от прокобата да бъде вечно жив да се избави!
Въздъхнал цял изтръпнал и за скок се дръпнал, но язовирът тутакси... пресъхнал!
И без това цял щях да се изкалям! – решил старикът. – Я по-добре да се запаля!
С бензинец се залял. Кибритец имал цял. И мислел си, че вече е умрял... Ала... печал!
До сетна клечица кибритът му отказал! Бензинът пък водица чиста се оказал!!!
Да се горя било би грях! – рекъл старикът. – Най-подир разбрах. Да се обеся хич не ме е страх!
Намерил си въже по-здраво от желязо, в гората влязъл и клон дебел си набелязал... На шията си примката надянал и си казал:
Е, вече ще се мре. Добре. Дори Мегре не може да ме спре!
Уви – грешал! След толкоз зор да се затрие пак останал цял!!!
Дебелото въже се скъсало брутално, а клонът счупил се катастрофално!
Тогаз човечецът започнал да се моли да има шанс поне да се заколи!
Ала късмет не бил! Сатърът се строшил! - Повреден бил. И старецът сиротен пак не се убил!!!
Решил съм, с тоя пуст живот ще се разделям! – не знаел мир старикът. – Ще се стрелям!
Пищовът е надлежно зареден – с доволство забелязал. – След миг съм изфирясал! – Ала не би! В ръката старческа още преди да дръзне да се гръмне револверецът ръждясал!!!
Тогава старецът от мъка възнак се прострял и тъй... умрял! Но... не разбрал! Затуй и досега се кахъри, че да се гътне тъй и не успял!!!...