Отдавна всичко е било „измислено”
Не е въпрос, а просто констатация, че фундаментите ни са „прогнили” и... че последващата „операция”, „спасявайки” ги..., ще ги „обезсили”...
Хайван Торбалан
Отдавна всичко е било измислено –
съдбата има форма на случайност;
дървото на живота е разлистено
през явности, приличащи на тайни.
Захапали идеята за истина,
тъй както псе бездомно – някой кокал,
бълнуваме лъжата, че сме искрени
с наивността, наречена жестокост.
Мечтите ни мътнеят сред огризките
на днешната недоубита прежност
и... стават плячка на специалистите
по каталожно подредена нежност.
Отдавна всичко е било избистрено
в детайлно разчленена непонятност,
зовяща се Природа и... Единствена... –
Останалото е... невероятност.
Жужим под похлупака на илюзии,
от усет за реалност изцедени,
а идеалите ни са контузени,
и рехави, и гладни, и... студени...
Въобразяваме си, че разчитаме
сигнали в хаоса на битието,
забравили, че без посока скитаме
из реещи се в нищото небета...
Отдавна всичко е било разказано –
историята просто се повтаря.
Крещи било-то ни недоизказано,
а идното порочно го затваря.
Обикновеност, пиеща мълчания
от думи, дето няма да се случат...
Това е всичко – гърч от оправдания,
че никой нищо няма да научи.
Не е въпрос, а просто констатация,
че фундаментите ни са прогнили
и... че последващата операция,
спасявайки ги..., ще ги обезсили...
Отдавна всичко е било намразено,
та да възкръсне в нечия поема
и там да си спести незабелязано
разрухата, наречена... Дилема...
Спущено на 1 октомври 2014.