Любовта
Любовта... „не умира”..., „не живее”..., „не спира”..., а „скалпира сърца” на големи деца...
Хайван Торбалан
„Срещата” с другия е невъзможна на практика. Онова, което наричаме „любов”, всъщност е теория за другия, образ на другия, фантазъм за другия. Другият е винаги и само чужд, непонятен и абсолютно непознаваем в същинския смисъл на думата. Другият е „друг”, понеже никога и в нищо не е – и е напълно невъзможно да бъде – нас. Случи ли се да е „единствен за нас”, това, което е единствено, е винаги и само във въображението ни. Иначе казано, любовта не е нищо друго, освен форма на... екзистенциална самота. Въобразяващите си, че може да бъде (и) нещо отвъд това, са в състояние да си го въобразяват поради простото (им) житейско обстоятелство, че са влюбени в някого, който се съгласява да поддържа в съзнанието им илюзията им за себе си или просто защото самите те играят ролята на този „някого”. Трета възможност, казано с езика на класическата – а и на житейската – логика, не съществува... Авторът
Любовта е броене
между тебе и мене.
Но какво ли броим,
щом е... сянка и грим?
Любовта е делене
между тебе и мене.
Но какво ли делим,
без шанс да споделим?
Любовта е топене
между тебе и мене.
Но какво ли топим,
щом едва се търпим?
Любовта е кървене
между тебе и мене.
От какво ли кървим,
щом отделно вървим?...
Любовта... – Любовта ли? –
ни се случи... – Едва ли? –
просто дума... без звук
и душевен... боклук...
Любовта е... без почва.
Затова... не започва.
Построена от стрес,
прави всичко... на грес.
Любовта... не умира...,
не живее..., не спира...,
а скалпира сърца
на големи деца...
Любовта е ръждата,
покосила мечтата
да е нещо и... тук,
да е сливане с друг...
Любовта... се преструва,
че скърби и целува,
ала... дави се в смях,
закънти ли на крах...
Любовта е свирепа,
изначално нелепа
и... обрината в грях
по причината... страх...
Любовта плахо крета
през безброй КПП-та
на трънливи земи
и ни прави... сами...
Любовта не умее
или просто... не смее
да лекува с лъжи
онзи, който тъжи...
Любовта... – парцалива...,
неугледна..., пенлива...,
награждава с плесник
всеки горестен вик...
Любовта е аптека,
приютила човека,
за да трови безспир
всеки порив към мир...
Любовта е брутална,
безусловно нахална... –
Не дарява трохи
на безплодни лехи...
Любовта е... дробене
и за теб, и за мене...
влакънца от калъф
на... безстойностен блъф...
Любовта е таене
и у теб, и у мене,
на хроничен рефлекс
да ни бъде... комплекс...
Любовта е рушене,
аз на теб, ти – на мене.
Всеки намек: Ела!
я превръща... в стрела...
Любовта е кипене,
явно в теб, скрито – в мене –
възпалена тъга
от взривена дъга...
Любовта е Вселена,
но за нас не скроена... –
затова ни боли,
щом я срещнем... – Нали?
Спущено на 12 юли 2016.