Химн на работохолика

И ето го – с концепции за всичко, но те се свеждат до едно-едничко...

Иван Бозуков


Той ден и нощ се бъхти неуморно,

но в туй за него няма грам минорност!

Яде на крак, почти не спи, умира,

но работата трябва да не спира!


Почивка ли – каква ужасна драма

работохоликът работа да няма!!,

че има си човечецът повеля

на работа да ходи и в неделя!


И ето го – с концепции за всичко,

но те се свеждат до едно-едничко:

да си спести нелепото безсилие

на мигове без трудово усилие!


Припев:


Където и да бъдем – вътре, вън,

дорде ядем, и будни, и на сън... –

без грам почивка работа да вършим,

а пък било и нищо да не свършим!!!... –

Амин!


Край на припева


Щастлив ли е? – Разбира се! Че как!!!

Щастлив е, зер, та той не е глупак!

Нещастни са ония дето пискат,

че работата много ги притиска!


Животецът какво е, ако не

завод - поточна линия поне!

Не, няма тука никаква дилема -

трудът безспир екстаз е..., не проблема!


Затуй да се потрудим в перспектива,

да сторим европейска директива,

и в нея да вградим възторжен вик:

Човекоединица равно на работохолик!


Припев:


Където и да бъдем – вътре, вън,

дорде ядем, и будни, и на сън... –

без грам почивка работа да вършим,

а пък било и нищо да не свършим!!!... –

Амин!


Край на припева... и на химна


Назад към всичкото Художество

Към началната страница на сайта