Градушка
Посветено на градушката в Студентски град, паднала на 31 май 1998 г.
Иван Бозуков:
На тридесет и първи май
деветдесет и осма май... –
Тогаз земята мрак прихлупи.
И тресна гръм..., и светна диво...,
и с кофи дъжд се заизлива!!!
Да беше само туй, не щеше
да е тъй славен тоя ден...
Във въздуха отекна тътен,
изпървом тих, далеч и смътен...
Но сетне взе да приближава,
да екне, да се извишава,
да всява страх във всеки смъртен!!!
Тогаз начена същи ад!
Зачатка по земята град!
Автомобилите замлати!
Направи им на сол стъклата!
Алармите им разгневи!!!
Но... – твърде скоро спря... – Уви!
Ах, град свещен, природно чудо!
Защо е рядка твойта хубост?
Защо, споходил ни веднъж,
тъй лесно преминаваш в дъжд?!
О, град, о, феномен голям,
кажи ми, как не те е срам,
да ни оставяш да дрънчим,
че можем да те победим?!!!