Една „замръзнала” усмивка

Датата е 16 май, годината – 2014, мястото... – някъде в света, той (НЕПОНОСИМИЯТ)... – неистова „алергия” от страх за своя блян, тя (БЛЯНЪТ)... – „трасиращ” „спазъм” на агония от нервност...

Хайван Торбалан


Ръката върху телефона,

в душата ти е смут.

В полуда мислите се гонят

с предчувствие за студ.


Набираш номера и – Ето!... –

светът за миг е спрял...

Напразно – просто е... заето –

страхът е наедрял...


След малко – казваш, - след минутка

за малко ще съм жив!

Какво от туй, че ще съм блудкав,

досаден и... фалшив?!


В теб трепва нещо като радост,

сърцето ти бумти!

За малко, но ще е наслада!

бленуващ тръпнеш ти...


И вече проиграваш сценка

на двоен монолог. –

Словесност с нулева полемика:

играеш без залог.


Играеш, както си го правил

и... както занапред –

без риска да си я заставил

да те превърне в лед...


Но ето – вече стана време

да пробваш втори път.

Страхът ти е като екзема –

и видим, и... от плът...


Тогава... нещо припращява

и... телефонен звън!

Не вярваш, не си се надявал:

Нима не е насън?!


Усмивка устните докосва,

душата се топи.

За миг бутон и пръст едно са

и... леден послепис!!!...


Гласът й реже и убива

свисти като бръснач.

Усмивката ти си отива

и... се превръща в плач...


В момента не й се говори... –

за седмици напред.

Опитваш да й го оспориш

и... вече си наглец!


Добре – две седмици и нещо...

мълвиш, – е..., нейде там...

Прави каквото щеш – отсреща

отвръщат и... си сам...


Спущено на 18 септември 2014.


Назад към Художеството барабар с всичките ни художествени творения

Към началната страница на сайта