Една „цепнатина” на времето

В една „цепнатина” на времето,
„апоплектична” като истина,
разбирането ще „задреме”
на хуманизма сред „огризките”...

Хайван Торбалан


В една цепнатина на времето

скрежат две успоредни линии,

едната – лъч от нероденото,

пък другата... не я е имало!


В една цепнатина на времето

луд разказвач бълнува приказка.

Раним екстаз от нещо шеметно

спи в изпарения от искреност.


В една цепнатина на времето

разцепено изтлява утрото,

безпомощно да се съвземе

след загубата на маршрута си.


В една цепнатина на времето,

където всичко е изгубено,

вилнеят само празни трепети

от спазматична превъзбуденост.


В една цепнатина на времето,

апоплектична като истина,

разбирането ще задреме

на хуманизма сред огризките.


В една цепнатина на времето,

където вярата е пристан,

ще бълва божества Вселената

и всички те ще са... единствени!


Една цепнатина на времето... –

ще я намери някой скитник.

Ще се зачуди, ще я вземе

и... ще я хвърли на бунището.


Спущено на 13 февруари 2014.


Назад към всичките ни художествени творения

Към началната страница на сайта