Негативна харта на правата и основните свободи

На всеки, който при прочитането на този текст не би възкликнал със справедливо (и затова прибързано) възмущение:
Това не се отнася до мен!

Тъпанар Дрънкар


Преамбюл

Ние, свободните духове от всички краища на света:

Поради всичко това и по много други причини, които в името на добрия тон се въздържаме да споменем тук, създадохме и предлагаме за всеобщо обсъждане следната негативна харта на правата и основните свободи:

  1. Всеки има право да вреди на здравето и живота си по начин и дотолкова, както и доколкото пожелае, освен в следните случаи:
    а/ когато непосредствено и непредотвратимо сериозно застрашава здравето и живота на околните;
    б/ когато е медицински доказано, че не контролира волята си и затова трябва да бъде поставен под попечителството на друг човек/хора.
  2. По дефиниция понятията право и задължение взаимно се изключват и затова едно и също нещо не може да бъде интерпретирано едновременно и като право, и като задължение. Напр. ако в една страна бъде въведено задължително гласуване в изборите за централни и/или местни органи на властта, принципът право на глас би трябвало да бъде преформулиран в своята противоположност – задължение да се гласува.
  3. Никой не трябва да бъде принуждаван да се възползва от правата си, вкл. и на основание, че в противен случай вреди на здравето и живота си, освен в случая на подточка б/ от т. 1. Напр. никой работник не бива да бъде принуждаван да се осигурява здравно, пенсионно или за безработица, поемайки изцяло на своя отговорност последиците от тези рискове.
  4. Никой,
    по никакъв повод
    и при никакви обстоятелства
    не трябва да бъде принуждаван да се подлага на медицински прегледи и интервенции, освен в случаите, когато съществува основателно съмнение, че за него/нея важи разпореденото в подточка а/ от т. 1.
  5. Нито държавата, нито която и да е друга корпоративна организация, няма право под какъвто и да било предлог да мобилизира в своя защита – била тя военна, политическа, икономическа и/или морална – нито един от живеещите под юрисдикцията й индивиди, освен при неговото или нейното изрично изразено и непринудено съгласие.
  6. Не съществуват неотчуждаеми права. Ако едно право е ценност, то трябва да има някаква стойност, измерима в други блага, напр. в пари. Следователно, ако един човек не желае да се възползва от някое от гарантираните му от държавата права, той трябва да може да го размени срещу благо, от което има нужда. Напр. ако някой не желае да се възползва от правото си на глас, но има остра нужда от пари, той/тя би трябвало да може да го продаде или временно да го предостави за ползване от някой друг – да речем само за един конкретен избор – срещу съответно заплащане.
  7. Принципът за състезателност в съдебния процес трябва да отпадне, тъй като заменя условието за справедливост в правосъдието с игра на надхитряне между защитниците на страните. Всеки обвиняем трябва да има правно осигурена възможност да се защитава пред съда сам, без посредничеството на адвокат. Никой не трябва да бъде принуждаван, агитиран или склоняван/повлияван по какъвто и да било начин да търси посредничеството на трето лице при съдебното уреждане на отношенията си с друго частно лице/организация и/или с държавата.
  8. Никога не е имало,
    няма
    и не може да има
    такова нещо като обществен договор между държавата и пребиваващото на територията й население. Всеки договор по дефиниция трябва да има не само обхват и срок на действие, но и предполага наличието на подписи под него на всички засегнати. Тъй като, напр., настоящата Конституция на Република България не съдържа нито един подпис на едната от двете страни, чието положение урежда – а именно на пребиваващото на територията на страната население, - тя – и изобщо всеки подобен документ - няма и не може да има правна стойност.
  9. Гражданският статус във всичките му разновидности означава ни повече, ни по-малко пребиваване в състояние на робска зависимост от държавата. Следователно понятието гражданство трябва да бъде заклеймено като античовешко и да бъде заличено от законодателствата на всички държави в качеството му на задължителна характеристика на пребиваващите на територията им индивиди.
  10. Всеки човек трябва да има законовата възможност да се откаже от гражданството си – било по отношение на държавата, в която пребивава, било спрямо друга/и държава/и, на която/които е гражданин, - като с това се задължава да плаща периодично – да речем ежемесечно - такса пребиваване на държавата, на чиято територия се намира в момента. Тази такса трябва да е утвърдена с международен договор и да е еднаква за всички държави. От само себе си се разбира, че ако човек се откаже от гражданството си по принцип, а не спрямо една или друга държава, никоя държава в света не може и не трябва да поема каквито и да било ангажименти към него/нея. Единственото, за което държавата трябва да е в пълното си право да претендира в този случай, е да й бъде внасяна редовно от съответния свободен индивид горепосочената такса пребиваване, като при нередовното й изплащане държавата трябва да може да санкционира последния така, както намери за добре и според повелите на собственото си законодателство – напр. като му надене робския хомот на гражданството.
  11. Ако човек се откаже от робската/гражданската си зависимост от държавата и се обяви за свободен индивид, той става прекалено уязвим в буквалния смисъл на думата. Напр. всеки може да го ограби или убие без последствия. По тази причина всеки свободен индивид/не-гражданин може да потърси закрилата на частно управлявана асоциация за защита, чиито правила му допадат повече от тези на държавата. От самосебе си се разбира, че в този случай съответният човек престава да бъде свободен индивид, но поне има избор между държавата, в която се намира, и някоя от функциониращите на територията й под формата на парадържавни образувания частно управлявани асоциации за защита. От само себе си се разбира също, че присъединявайки се към частно управлявана асоциация за защита, свободният до преди това индивид автоматично престава да внася такса пребиваване на държавата, на чиято територия се намира, тъй като вече е преминал под юрисдикцията на съответното парадържавно формирование.
  12. Всеки отказал се от гражданството си и в последствие присъединил се към частно управлявана асоциация за защита индивид по всяко време трябва да има възможност без каквито и да било негативни последствия за себе си:
    а/ да се откаже от услугите й, ставайки свободен индивид;
    б/ да се откаже от услугите й, възвръщайки гражданския си статут, от който се е отказал преди това;
    в/ да се откаже от услугите й, присъединявайки се към друга частно управлявана асоциация за защита.
    (Държавата по никакъв начин не трябва да възпрепятства формирането, дейността и саморазпускането на частно управлявани асоциации за защита, функциониращи на територията й като парадържавни формирования, при положение, че те не вредят по какъвто и да било начин – пряко или косвено – на намиращите се в пределите й нейни или чужди граждани.)
  13. Изпълнението на точки 11 и 12 от хартата налага отказ на държавата от монопола й върху легитимното насилие. Това означава, че при евентуалната поява в пределите на дадена държава на поне една частно управлявана асоциация за защита, съответната държава трябва да бъде задължена с международен договор да подели с нея монопола си върху легитимното насилие. Оттук следва, че колкото повече са частно управляваните асоциации за защита на територията на една държава, толкова по-ограничени са възможностите на тази държава да упражнява легитимно насилие над намиращото се в пределите й население. Хипотетично погледнато, в такъв случай дори съществува възможност съответната държава да бъде буквално погълната от функциониращите на територията й частно управлявани асоциации за защита и изобщо да изчезне от картата на света. Правното регламентиране на подобна възможност би било полезно и за самата държава, тъй като би я поставило в конкурентна среда, в каквато държавата никога и никъде не е била.
  14. В съответствие с разпореденото в т. 13 всяка частно управлявана асоциация за защита трябва да има правото да се самоконституира на единственото основание, че определен брой индивиди желаят да живеят под нейната юрисдикция. На държавата трябва да бъде забранено да раздава изключителни правомощия, лицензи или някакъв друг вид привилегии за формиране на частно управлявани асоциации за защита. Това трябва да бъде регламентирано в международен договор. В същия договор трябва само да бъде фиксиран минималният брой индивиди, необходим за учредяването на частно управлявана асоциация за защита, изрично и непринудено изразили желанието си да живеят под юрисдикцията й.
  15. Ако броят на индивидите, предпочитащи да живеят под юрисдикцията на една държава, падне под минимума, необходим за учредяването на частно управлявана асоциация за защита, то тази държава следва да се саморазпусне.
  16. Както държавата, така и всяка функционираща на територията й частно управлявана асоциация за защита, трябва да има правно регламентирана възможност да агитира в своя полза по начин и по ред, определени в правилник за регламентиране на политическата пропаганда, изготвен съвместно от представители на държавата и на пребиваващите на територията й частно управлявани асоциации за защита. От само себе си се разбира, че:
    а/ всяка от страните, приели този правилник, трябва да разполага с равни възможности за привличане на свободни индивиди или на членове на конкуриращите я организации;
    б/ Във всеки един момент всяка от страните по правилника трябва да има възможност да поиска организиране на дебати за изменения в и допълнения към него, на основание, че условията, съществували при приемането му, са се променили.
  17. Равнопоставеността на държавата, от една страна, и на всяка от функциониращите на територията й частно управлявани асоциации за защита – от друга, налага и първата, и последните, да бъдат наричани по един и същ начин – напр. корпорации или обединения. Точно какво да бъде названието, изравняващо статута на държавата с този на функциониращите на територията й частно управлявани асоциации за защита, следва да се определи в специално съставен за целта международен договор.
  18. Подобно на държавата, и всяка от частно управляваните асоциации за защита трябва да има правно регламентирана възможност да организира членовете си в политическа система, относително самостоятелна по отношение на държавата, на чиято територия функционира, от една страна, и спрямо конкурентните на въпросното парадържавно формирование частно управлявани асоциации за защита – от друга. Ако, напр., една частно управлявана асоциация за защита в демократична държава развие авторитарна политическа система, тази държава няма право да се меси във вътрешните й работи, освен в случаите, когато се породи основателно съмнение, че гражданите на държавата търпят щети, пряко произтичащи от политическото устройство на въпросното парадържавно формирование – напр., че именно поради авторитарния си характер, а не по някакви други причини, то води нелоялна конкуренция, опитвайки се да привлече граждани на държавата, свободни индивиди и/или членове на други частно управлявани асоциации за защита извън условията, договорени в утвърдения от държавата и функциониращите на територията й парадържавни формирования правилник за регламентиране на политическата пропаганда по т. 16 на хартата.
  19. Тъй като по силата на т. 18 всяка държава и всяка частно управлявана асоциация за защита ще разполага с независима от тези на конкурентите й [и затова потенциално несъвместима с тях] система от правни норми, никой няма да има право:
    а/ да принадлежи едновременно към определена държава и към някоя от наличните частно управлявани асоциации за защита;
    б/ да принадлежи едновременно към две или повече държави;
    в/ да принадлежи едновременно към две или повече частно управлявани асоциации за защита;
    г/ едновременно да принадлежи към определена държава, да бъде член на частно управлявана асоциация за защита и да е свободен индивид;
    д/ едновременно да принадлежи към определена държава и да бъде свободен индивид;
    е/ едновременно да е член на частно управлявана асоциация за защита и да бъде свободен индивид.
    Следователно, и в съответствие с подточки а/, б/ и в/ от т. 12 на хартата, всеки има право във всеки един момент да актуализира за себе си една и само една от следните алтернативи, запазвайки си правото във всеки един момент да я смени с друга в зависимост от предпочитанията си:
    а/ да принадлежи към определена държава;
    б/ да членува в някоя от наличните частно управлявани асоциации за защита;
    в/ да избере да е свободен индивид.
  20. Принципът за върховенство на закона трябва да се измени в следните две отношения:
    а/ от обхвата му да бъдат изключени свободните индивиди – т.е. едновременно отказалите се да бъдат граждани на която и да било държава и да са подопечни на алтернативните на държавата, на чиято територия пребивават, частно управлявани асоциации за защита;
    б/ правно да се регламентира – в т.ч. и чрез международна договореност - възможността за едновременно наличие на територията на една държава на повече от едно законодателства – това на държавата и тези на функциониращите на територията й частно управлявани асоциации за защита.
  21. По силата на посочените в т. 20 основания да се измени в съответствие с подточки а/ и б/ на същата точка и принципът за равенство пред закона.
  22. Ако свободен индивид съзнателно и с това намерение навреди по какъвто и да било начин
    на гражданин на държавата,
    на човек, принадлежащ към частно управлявана асоциация за защита
    и/или на друг свободен индивид,
    към него следва да се приложи наказанието за съответното деяние, предвидено в законодателството на корпорацията, към която принадлежи ощетеният. Когато ощетеният е свободен индивид, той трябва изрично да се обърне за защита на правата си към държавата, в която живее, или към ръководството на някоя от функциониращите на територията й частно управлявани асоциации за защита. От момента, когато даден свободен индивид стори това, по силата на разпореденото в т. 10 от хартата той следва да се счита за присъединен към корпорацията, към която се е обърнал, за да се защити.
  23. Разпореденото в т. 22 от хартата относно правата на ощетения по смисъла на същата точка с пълна сила важи и за обвинения.
  24. Изпълнението на точки 22 и 23 от хартата предполага сключването на международен договор, в който всички корпорации – били те държави или частно управлявани асоциации за защита – да утвърдят всеобщо валиден списък с деяния, които по силата на разпореденото в т. 12 от хартата да се считат за престъпления на външни лица спрямо корпоративни членове и да се наказват по един и същ начин от съдебните органи на всяка корпорация. При възникване на спорове относно естеството на деянието и оттук – относно вида санкция, която трябва да бъде приложена, в същия или в друг международен договор да бъде регламентиран редът за създаване, функциониране и саморазпускане на временни транскорпоративни съдилища, специално предназначени да се произнесат окончателно по съответния казус. Що се отнася до списъка с престъпления, извършвани от членове на една корпорация спрямо представители на същата, това е вътрешно корпоративен въпрос и следва да се урежда от автономните законодателства на отделните корпорации.
  25. В същия или в друг международен договор и в съответствие с т. 18 от хартата трябва да бъде утвърден и списък с престъпления на една корпорация спрямо друга със съответстващите на всяко от тях наказание. Отново в същия или в друг международен договор трябва да се уточни структурата и да бъде регламентирана дейността на висш арбитраж по корпоративните престъпления, оторизиран да разрешава спорове между държавите и наличните частно управлявани асоциации за защита, които последните не са в състояние да уредят сами. От само себе си се разбира, че единственото основание, на което трябва да се опира споменатият арбитраж, е споменатият списък с престъпления на една корпорация спрямо друга и предвиденото за всяко от тях наказание.
  26. Всеки трябва да има право да се придвижва без каквито и да било ограничения по цялото земно кълбо и да се заселва във всяка държава, в която пожелае, като от него/нея се изисква само да спазва едно от следните три условия:
    а/ да разполага с документ, удостоверяващ принадлежността му към определена държава;
    б/ да разполага с документ, удостоверяващ членството му в някоя от частно управляваните асоциации за защита;
    в/ ако е свободен индивид, в съответствие с регламентираното в т. 10 на хартата да си плаща таксата пребиваване на държавата, на чиято територия се намира в момента.
  27. Всяка частно управлявана асоциация за защита трябва да може да се разпростира и отвъд границите на една-единствена държава. В съответствие с това никоя частно управлявана асоциация за защита не трябва да бъде възпрепятствана по какъвто и да е начин и под какъвто и да било предлог да разкрива свои филиали в държави, в които броят на присъединилите се към нея достигне минимума, необходим за учредяването на една частно управлявана асоциация за защита, който според посоченото в т. 14 от хартата следва да бъде фиксиран в международен договор. Въпросът дали една частно управлявана асоциация за защита да разполага с едно-единствено свое седалище или да има децентрализирана структура следва да се решава само и единствено от ръководството й.
  28. В съответствие с посоченото в т. 27 от хартата частно управляваните асоциации за защита трябва да функционират на членски, а не на териториален принцип.
  29. В съответствие с фиксираната в точки от 14 до 18 вкл. равнопоставеност на държавата и на функциониращите на територията й частно управлявани асоциации за защита разпореденото в точки 27 и 28 трябва с пълна сила да важи и за държавата.
  30. Когато по силата на т. 15 от хартата една държава се саморазпусне, бившите й граждани автоматично стават свободни индивиди и пред тях незабавно се откриват възможностите, фиксирани в точки 12 и 19 с единствената уговорка, че, ако решат да се присъединят отново към някоя държава, тя трябва да разполага с филиал на територията на саморазпусналата се държава по смисъла на т. 29 от хартата или да се преместят да живеят на място, където избраната от тях държава има такъв.

Преходни и заключителни разпоредби

  1. Тази харта трябва да бъде утвърдена с международен договор, в който да се уредят условията и правилата за прилагането и измененията й.
  2. Словосъчетанието територия на държавата, използвано многократно в хартата, е чисто фигуративно, тъй като по силата на точки 27, 28 и 29 от нея всички корпорации – били те държави или частно управлявани асоциации за защита – се предвижда да функционират на членски, а не на териториален принцип.
  3. Фигуративно е и определението международен договор, тъй като еднаквият статут на държавите и на частно управляваните асоциации за защита налага преформулирането на международното законодателство в транскорпоративно такова.


Назад към Дълбокомислията и техните плитчини

Към началната страница на сайта