Зимна балада за клетия пес
Часове след развръзката всичко ще бъде забравено – два живота по-малко, един убиец повече и... нечии непогребани останки...
Тъпанар Дрънкар, Лудвиг ван Бетховен, вълчата глутница и... кучетата
Ледена зимна вечер. Сепнат в съня си пес. Гледаща го в захлас кучка. Виеща в далечината вълча глутница. Подхлъзващи се на леда минувачи...
Скоро ще завали – сняг, разбира се. Преди това песът ще се заеме с кучката, а сетне ще констатира, че изпитва... вълчи глад. Ето я храната – тътри се по леда, подпирайки се с патерици. Песът е далеч (все още), ала безпогрешно долавя стъпките. Защо ли го обнадеждават и... какво ли ще сънува скоро след това? Съдбата му вече е решена. Не – няма да го сполети в снежната нощ. Ще го застигне едва след пукването на зората...
Часове след развръзката всичко ще бъде забравено – два живота по-малко, един убиец повече и... нечии непогребани останки...
Цялата тази сърцераздирателна история – надлежно изпята и доразяснена в музикалната аудио пиеска, която следва. Приятно слушане!
(Важно! За прослушването на файла ще ви е нужен Adobe Flash Player.)
Зимна балада за клетия пес
Актуализовано на 12 декември 2015.