Диалектически сладкодумства – част VII

Постоянно говорим за морал. Само много рядко дръзваме да се запитаме обаче дали не е възможно самият морал да е морално компрометиран!...

Тъпанар Дрънкар


  1. Съединението прави силата... – на слабите?!
  2. По-добре платена любов, нежели безплатна омраза.
  3. Никой не бил по-голям от хляба ли? – Ами консумиращите ориз китайци?!
  4. Разликата между факт и истина е фундаментална. Факт е, че християните вярват в съществуването на бог, но е истина, че вярата им е илюзорна.
  5. Всеки протест може да има пълен успех: днес протестирайте срещу нещо, което в утрешните си протести категорично и безапелационно да утвърдите!
  6. Не съм сред онези, които искат смяна на системата. – Windows XP ме удовлетворява напълно.
  7. Няма аргумент без опонент, няма позиция без опозиция!
  8. Когато искам падането на едно правителство, не се интересувам какво то може да направи за мен; просто настоявам да си отиде!
  9. Няма независим човек. – Най-пагубна е зависимостта от чувството за независимост!
  10. Ако всичко ви е наред, но въпреки това не се чувствате добре, знайте, че то е защото не сте удовлетворили потребността си от неудовлетвореност.
  11. Експертът престава да бъде такъв в мига, когато декларира, че е експерт.
  12. Благотворителят престава да бъде такъв в мига, когато декларира, че извършва благотворителна дейност.
  13. Истина е, че любовта може и да убива, ала е в състояние да го прави само и единствено посредством своето отсъствие.
  14. Гордият човек не е независим, а просто просещ възхищението на другите морален илюзионист!
  15. Мизантропът не е нищо друго, освен роб, заменил оковите на обществото с тези на самотата!
  16. Политическите протести в демократични условия имат смисъл тогава и само тогава, когато са насочени срещу управляващата партия, бидейки предназначени да издигнат на власт друга такава. Във всички други случаи, като напр. когато се настоява за повече морал в политиката или за разколебаване позициите на олигархията, те са напълно несъстоятелни!
  17. Странно защо заклеймяваме безпрекословното подчинение на политически вождове и същевременно издигаме в култ вярата в мистични сили – напр. бог!
  18. В политиката има три и само три алтернативи:
    а/ олигархично управление с привидност за демократичност;
    б/ олигархично управление с орнаменти на диктатура;
    в/ олигархично управление, съчетаващо в близки пропорции елементи от първите два варианта.
  19. Сигурен признак за погрешността на тезата ви е евентуалната ви вяра в нейната неопровержимост.
  20. Животът не е нищо друго, освен непрестанното (и също толкова безуспешно) усилие за дефиниране на живота.
  21. Блажени нищите духом! – Те могат да протестират... без скрупули!
  22. Щастието се съдържа в нещастието, породено от осъзнаването, че в това да си щастлив няма нищо особено!
  23. Всяка употреба на мълчанието е злоупотреба с думите!
  24. Въпросът за декларираната възможност или невъзможност на една или друга политическа коалиция е принципен... – Точно затова не ме интересува.
  25. Там, дето гласуването е задължително, право на глас няма и не може да има! – Изборът да не гласуваш също е начин да реализираш правото си на глас.
  26. Една от най-отчетливите прояви на слабост е скандирането:
    Много сме! Силни сме!
  27. Странно нещо е правото! – Кой трябва да бъде винен за закононарушенията: дръзналият да ги извърши закононарушител или пропусналият да ги узакони законодател?!
  28. Асексуалността не е сексуална ориентация, както твърдят някои от асексуалните, а просто... природно детерминирана липса на сексуална култура!
  29. Брилянтно правило за справедливо правосъдие: ако обвиненият бъде оправдан, евентуалното наказание, което би получил, ако би бил осъден, да се наложи на адвоката му! – Та нали все пак някой трябва да понесе вината за извършеното злодеяние!
  30. Какво е република ли? – Какво друго, ако не публика на бис!
  31. Тутакси бих станал християнин, но само при три съвсем лесно изпълними от християните условия, а именно ако те отхвърлят:
    а/ идеята за наличието на бог,
    б/ тази за съществуването на човешка душа
    в/ и митът за спасението на последната посредством първия.
  32. Безумие е да се преследват търговците на гласове в условията на пазарна икономика! – Щом има пазар за всичко останало, защо да няма и такъв за избиратели?!
  33. Какво друго са християнските молитви за здраве и благоденствие, ако не открита демонстрация на във висша степен непримирим и възможно най-пряк материализъм!
  34. Гражданите по правило значително надценяват ролята на корупционните практики в пределите на висшите политически и бизнес елити, драстично подценявайки своята собствена склонност да се корумпират! – Нищо ново: нереализираният крадец завижда на реализиралия се такъв.
  35. Думите винаги и никога са подходящи за употреба в художествени произведения, но отчайващо непригодни по отношение на действителността.
  36. Най-голямото възможно разочарование за участниците в един протест би било евентуалното им откритие, че онези, срещу които протестират, съвсем не са – или поне, че не са съвсем – чак такива безскрупулни злодеи, като каквито са си ги представяли!
  37. Цивилизацията не е нищо друго, освен още един начин да бъдем варвари!
  38. Когато проиграе всички бунтове, вечният бунтар започва да се бунтува срещу самия бунт. – Та нали затова е вечен бунтар!
  39. Винаги, когато почваме да повтаряме историята, настояваме, че сме свидетели на небивали до днес революции, реформи и/или нововъведения!
  40. Интелектът е безсилен, потопим ли се във вихъра на емоциите. Целият ни живот е едно голямо потапяне във вихъра на емоциите. Следователно...
  41. Властта е напълно несъстоятелна, ако не всява у подвластните страх от възможна употреба на сила спрямо тях при евентуалното им неподчинение.
  42. Днес демокрацията има едно-едничко предимство пред диктатурата: осигурява ни грандиозното медийно зрелище, наречено избори – нищо повече, но и (за радост) нищо по-малко.
  43. Постоянно говорим за морал. Само много рядко дръзваме да се запитаме обаче дали не е възможно самият морал да е морално компрометиран!
  44. В мнозинството си противниците на тютюнопушенето на закрити обществени места са такива не толкова защото предпоставят вредата от пушенето, а по-скоро защото го смятат за неестетично. – По силата на същата логика мнозина от тях със сигурност биха се възмутили, виждайки целуваща се двойка на публично място или пътник, похапващ сандвич в обществения транспорт.


Назад към предидующата част

Напред към следующата част

Назад към всичките постилки

Към началната страница на сайта